Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Необходимо ли е? — попита Хелън, като прекрачи един бодлив храст и размота края на плитката си от крехкия, покрит с лишеи клон на малка бреза.
— Зак се държи наистина странно напоследък и просто не искам да ни види — каза Клеър с присвити очи.
— Искаш да кажеш, че не се махна, когато ти му нареди, и ме завлече тук, защото не искаш той да спечели — поправи я Хелън с кискане.
— И това също. Сега ми разкажи какво точно се случи — настоя Клеър, но отново бяха прекъснати, този път от звук на шумолящи листа. Разнесе се отнякъде по-навътре в гората.
От храсталака се появи едър мъж. Хелън изтика Клеър зад гърба си и пристъпи към натрапника, готова за схватка.
— Глупачета такива, не знаете ли, че на гимназиалните състезания по бягане се мотаят някои доста опасни мъже? — каза сприхаво русият великан.
— Хектор! — ахна Хелън с облекчение и скочи в разтворените му обятия.
— Какво става, братовчедке? — попита той със смях и я прегърна здраво. Клеър отиде при тях и силно прегърна Хектор, а после се дръпна назад и го побутна с юмрук в гърдите.
— Какво правиш тук? — запита Клеър неодобрително. — Прекалено опасно е.
— Спокойно, малката — каза Хектор, като отклони очи от нея и сведе поглед: усмивката на лицето му помръкна бързо. — Говорих с леля Ноел тази сутрин. Тя ми каза, че никой от семейството няма да е тук.
— Няма ги, а ние наистина се радваме да те видим — каза Хелън бързо, като ощипа леко Клеър, задето беше толкова безчувствена.
— Разбира се, че се радваме да те видим! — възкликна Клеър, докато разтриваше ощипаната си ръка. — Нямах това предвид, Хектор, знаеш. Как си?
— Не е важно — каза той, като поклати глава. — Искам да знам как сте вие. И как я кара Люк след миналата седмица — попита той с нисък глас.
Хелън се опита да не трепва, но беше невъзможно.
— Зле — каза Клеър тъжно.
— Да, знам. Говорих с леля Ноел. Още не мога да повярвам, че Люк би направил нещо такова. — Гласът на Хектор беше рязък, но той погледна съчувствено Хелън.
Хелън се опита да се съсредоточи върху болката на Хектор, вместо върху своята. Беше изгубила Лукас, но Хектор беше изгубил цялото си семейство. Той толкова се тревожеше за близките си, че беше готов да чака цял ден, свит в храстите пред някаква глупава писта за бягане, само за да влезе във връзка с някой, относително близък с тях.
Ако не се броеше Дафна, която той едва познаваше, Хектор беше сам. Хелън осъзна, че от всички хора в живота й, Хектор най-вероятно има най-добра представа какво преживява тя, което беше странно, тъй като едва наскоро бяха спрели да изпитват взаимна неприязън.
— Как е майка ми? — изтърси изведнъж Хелън: имаше нужда да сложи край на мрачното мълчание, в което бяха потънали всички. Хектор я погледна предпазливо.
Тя е… заета — беше всичко, което благоволи да каже за Дафна, след което се обърна отново към Клеър и смени темата.
Обикновено Хектор казваше на всички каквото мислеше, независимо дали искаха да го чуят или не. Начинът, по който се беше измъкнал от въпроса на Хелън, я накара да се запита какво точно си е наумила потайната й майка. Хелън се беше опитала да влезе във връзка с Дафна няколко пъти през последните три седмици, но не беше получила отговор. Може би майка й нарочно я избягваше? Хелън не получи шанс да задълбае повече. Хектор беше твърде зает да дразни Клеър за това как ставала все по-ниска. Но точно когато двамата започнаха да се побутват игриво, зловеща тъмнина обгърна гората.
Хелън потръпна неволно и се огледа наоколо, обзета от паника. Макар да знаеше, че е мъртъв, можеше да почувства как Креон се пресята от гроба, за да се опита да я дръпне надолу в онази ужасна тъмнина.
Хектор забеляза промяната в светлината заедно с Хелън. Протегна ръка и сграбчи Клеър за рамото, за да я предпази. Хелън улови погледа му. И двамата разпознаха това зловещо явление.
— Повелител на сенките? — прошепна Хелън. — Мислех, че Креон е единственият!
— И аз така мислех — прошепна в отговор Хектор: очите му се стрелкаха навсякъде наоколо, търсейки мишена. Но тъмнината беше като завеса, която ги притискаше. Виждаха само на няколко стъпки пред себе си. — Вземи Клеър и бягайте.