Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Искате ли преписите?
— Да, и това също.
— Ще ви ги донеса възможно най-бързо.
Вратата се затвори зад него и Авасарала се отпусна в креслото си. Краката я боляха и предусещаното главоболие, което я преследваше от сутринта, пристъпи напред и прочисти гърлото си. Буда се усмихваше ведро и тя му се изкикоти, сякаш двамата споделяха някаква скрита шега. Искаше ѝ се да се прибере вкъщи, да седне на верандата и да слуша как Арджун се упражнява на пианото.
А вместо това…
Обади му се по ръчния си терминал, вместо по системата в офиса. Някакъв суеверен подтик я караше да потърси уединение, дори и по такъв дребен начин. Той вдигна веднага. Лицето му беше ъгловато, късата му брада — вече почти съвсем бяла. Веселието в очите му винаги си беше там, дори когато плачеше. Само като го видя, тя усети как нещо в гърдите ѝ се отпуска.
— Тази вечер ще се прибера късно — предупреди Авасарала и веднага съжали за прозаичния си тон. Арджун кимна.
— Онемях от смайване — рече той. Дори сарказмът му бе нежен. — Днес маската е тежка, а?
Той го наричаше „маската“. Сякаш жената, която бе тя, когато се изправяше срещу света, беше фалшива, а онази, която говореше с него или рисуваше с внучките си, беше истинска. Авасарала смяташе, че греши, но тази измислица бе толкова успокоителна, че винаги поддържаше играта му.
— Днес е особено тежка. Какво правиш в момента, любими?
— Чета черновата на дисертацията на Кукури. Нуждае се от обработка.
— В кабинета ли си?
— Да.
— Трябва да излезеш в градината — каза тя.
— Защото на теб ти се иска да си там ли? Можем да излезем заедно, като се прибереш.
Тя въздъхна.
— Може да закъснея много.
— Събуди ме и ще излезем.
Тя докосна екрана и Арджун се усмихна, като че ли бе усетил милувката. Авасарала прекъсна връзката. По отдавнашен навик не си казаха довиждане. Това бе една от хилядите дреболии, следствие от дългогодишния им брак.
Тя се обърна към системата на бюрото си и извика на екрана тактическия анализ на битката на Ганимед, разузнавателните профили на главните военни фигури на Марс и плана за срещата, вече наполовина попълнен от генералите след събранието. Извади от чантичката си шамфъстък, счупи черупката му и остави необработената информация да я залее, докато умът ѝ танцуваше през нея. В прозореца зад гърба ѝ нови звезди се мъчеха да пробият сиянието в небето на Хага, но Венера все още бе най-ярката.
6.
Холдън
Холдън сънуваше дълги виещи се коридори, пълни с получовешки ужаси, когато силно бръмчене го събуди в непрогледно тъмната каюта. След кратка борба с непознатите ремъци на койката той успя да ги разкопчее и да се понесе в микрогравитацията. Стенното табло избръмча пак. Холдън се оттласна от леглото към него и натисна копчето за осветлението. Каютата беше съвсем мъничка. Съдържаше седемдесетгодишно противоускорително кресло над лично шкафче, набутано до едната стена, тоалетна и мивка в ъгъла, а отсреща — стенно табло с гравирано над него името „Сомнамбул“.
Таблото избръмча за трети път. Този път Холдън натисна бутона за отговор и попита:
— Къде сме, Наоми?
— Последно намаляване на скоростта за влизане във висока орбита. Няма да повярваш, но ни карат да се редим на опашка.
— Сериозно?
— Да — каза Наоми. — Мисля, че проверяват всички кораби, кацащи на Ганимед.
„Мамка му.“
— Мамка му. От кои са?
— Има ли значение?
— Ами, виж, Земята ме търси, защото съм им откраднал няколко хиляди ядрени ракети и съм ги дал на СВП. Марс ме търси само за Кражба на един от корабите им. Предполагам, че наказанията са различни.
Наоми се засмя.
— И в двата случая ще те тикнат в затвора завинаги.
— Тогава да речем, че съм педант.
— Опашката, на която сме се наредили, май се проверява от кораби на ООН, но точно до тях е паркирана една марсианска фрегата и наблюдава ставащото.
Холдън отправи безмълвна благодарствена молитва, че на Тихо бе позволил на Фред Джонсън да го убеди да отпътува за Ганимед с наскоро ремонтирания „Сомнамбул“ вместо с „Росинант“. В момента товарният кораб беше най-неподозрителният съд от флотата на СВП. Имаше далеч по-малка вероятност да предизвика нежелано внимание от крадения марсиански торпедоносец. Бяха оставили „Роси“ паркиран на милион километра от Юпитер, на място, където едва ли някой щеше да търси. Алекс бе изключил всичко на борда освен рециклаторите на въздух и пасивните сензори и вероятно се бе сгушил в каютата си с една отоплителна печка и куп одеяла, за да чака обаждането им.