Обещанието на краля вещер

Атрогейт облиза нервно устни, като не откъсваше поглед от могъщия магьосник, отстъпващ по ранг единствено на Тимошенко, праотецът на убийците, в тази най-известна гилдия главорези. Като агент на Стегнатата кесия, водещата гилдия на крадци в Хелиогабалус, Атрогейт бе получил задачата да язди с Джарлаксъл и Ентрери до селото Кървав камък и да докладва на Кантан в Скиталището. Беше доста изненадан да открие Кнеликт в лагера. Малко имена на север предизвикваха толкова страх, колкото това на архимага на Цитаделата на убийците.

— Научи ли нещо повече за мрачния елф? — попита Кантан. — Знаем за делата му с ханджията Фийпън и убийството на сянката Рорли.

— И убийството на Фийпън — добави Кнеликт.

— Имаш ли доказателство, че са го извършили тези двамата? — изненадано попита Кантан.

— Имаш ли доказателство, че не са те?

Кантан отстъпи, защото нямаше желание да ядоса най-опасния мъж в земите на Кървав камък.

— Информацията за местонахождението им след инцидента с Рорли беше непълна — призна Кнеликт.

— Оттогава не са се набивали на очи според това, което виждаме — отвърна Атрогейт, а тонът му показваше, че има желание да се хареса. Макар да отговаряше на Кантан, очите му непрестанно се стрелкаха към Кнеликт.

Архимагът обаче стоеше тих и безмълвен, невъзможен за разгадаване.

— Правили са няколко сделки с двойка интересни дами, съдържателки на заложна къща, но не сме ги видели да купуват нещо. Може би по-скоро търсят женски прелести, а не магически, ако схващате какво искам да кажа. Известни са, че обичат жените, особено тъмния.

Кантан хвърли поглед на Кнеликт, който му кимна едва забележимо.

— Дръж се наблизо и стой нащрек — каза Кантан на Атрогейт. — Ако имаш нужда от нас, остави прането си, както се разбрахме, и ще те потърсим.

— А ако вие имате нужда от мен?

— Ще те открием, не се съмнявай — намеси се Кнеликт.

Тонът на архимага бе твърде равен, твърде овладян и въпреки желанието си да се покаже корав, Атрогейт потрепери. За малко да се претърколи, докато се покланяше припряно, после бързо изчезна, приклякайки в сенките.

— Усещам нещо повече в човека — отбеляза Кнеликт, когато двамата останаха сами.

— Очаквам и двамата да са страховити.

— Определено заслужават уважението ни — съгласи се Кнеликт. — И повече очи от тези на глупака Атрогейт.

— Вече работя по задачата — увери го Кантан.

Кнеликт кимна леко, но продължи да се взира през палатковия град към Джарлаксъл и Ентрери, докато двамата вървяха обратно към лагера си.

Стегнатата кесия беше готова да предприеме действия срещу дуото още в Хелиогабалус и щеше — най-вероятно с ужасяващи резултати за самата гилдия, предполагаше Кнеликт, — ако Цитаделата на убийците не се бе намесила. По настояване на Кнеликт Тимошенко бе решил да обърне внимание на двойката, особено на наистина необичайния мрачен елф, който се бе появил толкова изненадващо сред тях. Мрачните елфи не бяха обичайна гледка на повърхността на Торил и още по-рядко в земите на Кървав камък, в сравнение с останалите региони. По-малко обичайни поне в Дамара — земя, която бързо се придвижваше към стабилен закон и ред под управлението на Гарет Драконоубиец и групата му могъщи герои. Зенги бе победен, ятата дракони унищожени, а собственият жезъл на демонския повелител Оркус бе строшен. Силата на Гарет нарастваше, пипалата на организацията му се разпростираха по-злокобно в консолидирането на множеството феодални лордове на Дамара. Не беше скрил желанието си да постави и Вааса под свой контрол, обединявайки двете земи в единно кралство на Кървав камък. За тази цел мрежата от скаути на крал Гарет, наречена Шпионска песен, ставаше все по-развита с всеки изминал ден.