![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
- Гладна ли си, Клархен? Виждам, че идваш направо от похода... Да наредя закуска?
Вълшебницата поклати глава.
- Надали и залък ще ми мине през гърлото, господин Игнациус. Боя се, че положението е далеч по-лошо, отколкото ни изглеждаше отначало...
Той я изслуша, без да я прекъсва. Дългите му сухи пръсти замислено премятаха едър скъпоценен камък с остри върхове, необичайно яркозелен, по-зелен и от млада пролетна тревица.
Изкривяващ кристал. Нищо повече от безобиден сувенир в ръката на архимага. Ставаше за преспапие, за украса... ала в други светове и реалности бе страшно оръжие.
Когато накрая Клара млъкна, Игнациус въздъхна и се облегна назад в креслото. Вълшебницата трепна. Архимагът за миг й беше заприличал на стар ловен сокол. Само че - побеляват ли като сняг соколите от старост?
- Е, някои работи се изясниха, мила Клархен - каза Игнациус.
От спокойния му тон я втресе. Изпита страх, див и всепоглъщащ страх, какъвто не бе изпитвала никога през живота си, защото следващите думи на архимага щяха да са съдбоносни за Долината.
- Не бих твърдял, че съм очаквал нещо подобно. Бих се радвал да го кажа, но не мога. Хм. Свидетел си на рядък случай - архимаг признава безсилието си. Плитки са били прозренията ми.
Поражение, мила Клархен. Мое лично поражение. Поражение на паметта ми и на паметта на всички предхождали ме архимагове.
Никога не сме се сблъсквали с такива... създания, които преследват такива... цели. Хм. Виж ти. Строяли Път. Разрушавайки светове?
Това трябва да се проучи по-подробно, скъпа. И комай се налага да взема лично участие в разузнавателната акция. Нямаме много време, не желая да рискувам безопасността на цялата Долина.
Моля те да свикаш събиране на вашата Гилдия. На обичайното място, да. Ще говоря с бойните магове.
- Владико... искате да се бием ли?
- Не знам, Клархен. Още не знам какво решение ще взема.
Разбира се, мирното уреждане на спорове и конфликти винаги е за предпочитане, но...
- Но нима ще седим и ще гледаме как онези твари превръщат в нищо цели светове? - тихо промълви вълшебницата. - И нашия свят също. И после... може и да греша, че са били откровени. Дори сме длъжни да предположим, че има нещо премълчано.
- Да, да, естествено... Няма да седим и да гледаме, то се знае...
- Пръстите на Игнациус отново запремятаха Изкривяващия кристал. - Обаче не бих искал и да обричам Долината на гибел в безсмислена съпротива... Моля, не ме прекъсвай, Клархен. -Погледна я изпод вежди и понечилата да отвори уста Клара притихна. - Крайно неразумно е да подлагам нашия свят на
опасност пред лицето на МОГЪЩ враг. Доста неща още се нуждаят от изясняване. Например - що за Път имат предвид козокраките и скатообразни твари? Накъде води? Или е нещо толкова оригинално, че почва от нищото и в нищото отива?
Тварите не ни оставиха много време за размисъл. Проклетници. Необходимо е да спечелим някой-друг ден... а за целта се налага да се върнеш обратно в Мелиин. Мисля, че тварите те следят и бързо ще те намерят. Опитай се да ги убедиш, че даденият срок за размисъл не е достатъчен, за да вземем достойно решение... Пазари се, Клархен. Надхитри ги. Аз ще те прикривам и ще пратя разузнавачи. Публично ще обявя ден и час, в който ще бъде свикан Съветът на Долината. Не се съмнявам, че нашите козокраки приятелчета имат тук уши и очи. Всичко ще изглежда достоверно и убедително. А на Съвета ще се реши, че поради недостиг на достоверни и проверени сведения не можем да вземем толкова сериозно и съдбоносно решение... въпреки че по-скоро сме склонни да приемем предложенията на нашите... хм, гости.
Постарай се, Клархен. Нуждаем се от отсрочка. Съвсем малко -ден, два, най-добре три. Започни пазарлъка от три, моето момиче. После отстъпи, но не скланяй на по-малко от два. Разбра ли ме? Добре, Клархен. Върви сега и събери вашата Гилдия - всички, които в момента се намират в Долината.
Гилдията на бойните магове никога не бе многобройна като подобните й сдружения на целителите, майсторите-облакотворци или дори инженерите. Причината за това бе прозаична - не всеки маг-воин можеше да си осигури препитание, понеже малцина от управниците на съпределните с Долината държави и светове разполагаха с достатъчно средства, за да плащат за услугите на истински боен вълшебник. Така че в Гилдията се числяха едва шестнайсет души, от които дванайсетина се намираха в Долината и безделничеха.
Клубът на Гилдията обаче бе изряден и се разполагаше на едно от най-престижните места в Долината - на тесен полуостров, който като кинжал изпъкваше от брега на Кръглото езеро към средата на водоема. Въпреки сравнително скромните си финансови възможности на този етап Гилдията бе най-древната задруга на магове и от векове продължаваше да се смята за богата и почитана. Сега, разбира се, бе останала предимно славата, богатствата бяха се превърнали в легенди. Даже Игнациус нямаше спомени от разцвета на бойните магове. И при все трудностите, когато Гилдията се бе принуждавала да излага на търг знаменити трофеи и артефакти, добити с кръв, пот и пак кръв, никому от членовете на сдружението не бе хрумвало да продаде клуба, даже когато лечителите предложиха нечувана цена и безвъзмездно ползване няколко пъти месечно на помещенията. Бойните магове оцениха жеста, но отказаха.