![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Щракна с пръсти и монетата отново се появи между тях.
Малко след един следобед на следващия ден преминах отново под вертикалната решетка на портата на затвора, която стоеше още от построяването му в края на шестнайсети век. Не бе загубила почти нищо от заплашителния си вид през следващите двеста години и аз докоснах камата в джоба си за кураж.
Според информацията, която Рупърт и хората му бяха успели да изтръгнат от пазачите по време снощната си мисия, сър Флетчър вече трябваше да е започнал обеда си. Рупърт и другите се бяха прибрали почти призори, със зачервени очи и вмирисани на бира. На многото ми въпроси той отвърна само:
- О, моме, за да победиш, ти трябва само късмет. За да загубиш, ти е нужно умение!
После се сви в един ъгъл и моментално заспа, като ме остави да кръстосвам пода нетърпеливо, както бях правила цяла нощ.
Събуди се час по-късно, с ясен поглед и ясна глава, и ми изложи в общи линии плана, който щяхме да изпълним.
- Сър Флетчър не позволява на никого да го прекъсва, докато се храни - започна. - Който иска да говори с него, трябва да чака. След обеда има навика да се прибира в покоите си и да подремва.
Мърто, в ролята на мой коняр, бе пристигнал четвърт час преди мен. Бяха го пуснали без проблеми. Както и очаквахме, бяха го приели в кабинета на сър Флетчър и го бяха накарали да почака. Трябваше, докато е сам, да претърси стаята, първо за план на западното крило, а след това, за всеки случай, за ключовете за килиите.
Когато минах през портата, позабавих ход и вдигнах лице към небето, за да преценя колко е часът. Ако пристигнех, преди сър Флетчър да започне обяда си, можеше да ме покани да се присъединя, което щеше да е крайно неудобно. Но пазачите бяха казали на Рупърт, че навиците на управителя са неотменими: точно в един следобед биеше звънчето, а пет минути по-късно се сервираше супата.
Пазачът на входа беше същият като предния ден. Изглеждаше изненадан, но ме посрещна любезно.
- Колко неприятно - рекох му, - наредих на коняра си да донесе малък подарък на сър Флетчър, задето вчера беше толкова мил с мен. Но разбрах, че глупецът е тръгнал насам и го е забравил, та трябваше да го последвам. Пристигнал ли е вече? - Показах малкия пакет, който носех със себе си, и се усмихнах. Помислих си, че много би помогнало, ако имах трапчинки. Трябваше да мина само с бляскавите си зъби.
Като че ли свърши работа. Пуснаха ме и ме поведоха през коридорите на затвора към кабинета на управителя. Макар тази част от крепостта да бе добре обзаведена, трудно можеше да се сбърка с нещо различно от затвор. Витаеше някаква миризма - така си представях миризмата на нещастието и страха, макар че едва ли е било повече от смрадта на мухъл и липсата на канализация.
Пазачът ми позволи да тръгна пред него и ме следваше на няколко крачки, за да не настъпва наметалото ми. И по-добре, защото свих зад ъгъла преди кабинета на сър Флетчър и видях как Мърто влачи през отворената врата един от пазачите.
Отстъпих назад и пуснах пакета на каменния под. Последва звън на строшено стъкло и замириса силно на прасковено бренди.
- О, божичко - възкликнах, - що за глупост сторих?
Докато пазачът викаше един затворник да разчисти парчетата, промълвих нещо в смисъл, че ще изчакам управителя в кабинета му, вмъкнах се в стаята и бързо затворих вратата.
- Какво, по дяволите, си направил? - просъсках на Мърто. Зает да претърсва тялото, той вдигна поглед към мен, без да се стеснява от тона ми.
- Сър Флетчър не държи ключове в кабинета си - съобщи ми тихо, - но този младеж тук има една връзка.
Издърпа ги от мундира на момчето, като внимаваше да не се раздрънчат.
Приклекнах зад него.
- О, прекрасно! - Хвърлих едно око на проснатия войник. Още дишаше. - А план на затвора?
Мърто поклати глава.
- И това не намерих, но моят приятел тук ми каза туй-онуй, докато чакахме. Килиите на осъдените са на този етаж, по средата на западния коридор. Разбрах, че са три, но не посмях да питам повече. Ставах подозрителен.
- Достатъчно е, надявам се. Добре, дай ми ключовете и изчезвай.
- Аз ли? Ти трябва да се махаш, моме, и то веднага.
Той погледна към вратата, но оттам не се чуваше нищо.
- Не, трябва да съм аз. - Отново посегнах към ключовете и рекох нетърпеливо: - Слушай, ако те намерят да се шляеш по коридорите с връзка ключове, а видят този пазач тук изпънат като скумрия, с нас е свършено. Така де, ако съм те видяла, защо не съм вдигнала врява? -Взех ключовете и ги натъпках в джоба си, не без затруднения.