По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Силно развитият журналистически инстинкт му подсказваше, че никога досега не е срещал човек като Райън, поне не на политическата сцена… или и това беше само привидно? Да, този президент с целия си вид сякаш излъчваше недвусмисленото послание: „Аз съм един от вас“. Но нали всеки държавник копнееше за величие, за слава, още от времето на Юлий Цезар? Затова прибягваха до какви ли не преструвки и пози, с единствената цел да внушат на избирателите си, че са същите като тях. Обаче Райън наистина вдъхваше доверие. Другите политици никога не бяха стигали толкова далеч в тази крехка и деликатна игра. Райън бил замесен в политическите операции на ЦРУ, както и останалите му колеги по съдба — да, явно е бил задължен да го стори. Дотук нищо особено. А онези слухове за действията му през периода, когато е работил за ЦРУ… дали може да изскочи нещо оттук?
Донър знаеше, че се налага да бъде много предпазлив. Не можеше да рискува с оскъдни факти. Макар че нямаше нищо по-вълнуващо от това да се разследва миналото на един президент, за тази игра бяха въведени строги правила. Доказателствата му трябваше да бъдат непоклатими. А това означаваше да разполага с безчет източници на информация, и то надеждни. Донър уморено въздъхна — знаеше, че първо трябва да убеди шефа си да променят плана за следващия месец и да наемат още сътрудници, макар и временно, за да могат да се разровят в тази история.
Всеки държавник… Но нали далеч не всеки беше сътрудничил на ЦРУ, нито пък беше замесен дълбоко в мрачните дебри на шпионажа? Райън бе първият бивш шпионин, добрал се до Овалния кабинет. Нима това беше добро предзнаменование?
И целият му живот бе изпълнен с бели петна. Например онази история, когато е убил терористите, нахълтали в дома му — със сигурност бе доказано, че поне един от тях е загинал от ръката на Райън. Ами невероятната история за открадването на съветската подводница? Нали тогава е застрелял един от руските моряци? Донър бе сигурен в източника, от който беше научил за този инцидент. А имаше и още слухове за подвизите на Джак Райън. Нали точно такива пикантерии очакваха американските зрители от своите репортери, аташирани към Белия дом?
А ето че сега се опитваше да се представи за… за най-обикновен човек, човек като всички останали. Да, политик, загрижен за хората.
Не, това бе лъжа. Не бе възможно да е истина.
— Ти си само един хитър кучи син, Джак Райън! — изруга журналистът на глас.
Но ако той наистина бе толкова хитър и ако се докажеше, че е излъгал, какво по-нататък? Промени в данъчните закони. Промени в състава на Върховния съд. Промени в името на ефективността. А дейността на новия министър Тони Бретано, насочена главно към намаляването на разходите на Министерството на отбраната? По дяволите!
Следващият етап трябваше да бъде посветен на разследването на дейността на Райън в ЦРУ и ролята му в подмяната на сенаторите… не, това бе прекалено опасна тема. Райън винаги е бил опортюнист. Те всички бяха такива, нали Донър бе посветил целия си професионален живот на ровенето в кирливите им ризи. Първата му задача като начинаещ репортер беше разследването на мрежата от рекетьори около Де Мойн — тогава бе спомогнал да тикнат зад решетките един от членовете на областната комисия за оценка на държавни имоти. Още тогава политиците запомниха името Том Донър, който съобщаваше неуморно последните новини за какво ли не — за природни бедствия и за военни доставки, за пътни катастрофи и правителствени скандали. Но и досега висшите политици си оставаха любимите му жертви.
Отдавна се бе убедил, че всичките са една стока: подбират внимателно срещите си, костюмите си, съпругите си, речите си, даже и позите пред камерите и така успяват да се доберат до върховете. Донър вдигна телефона.
— Ед, здравей. Обажда се Том, Том Донър. Доколко надеждни са твоите източници? И можеш ли да ми уредиш среща, но колкото се може по-скоро?
Жалко, че не можа да види усмивката на мъжа на другия край на линията.
Сохайла вече можеше да сяда в леглото. Все още бе отпаднала, обаче това бързо щеше да отмине. Поддържаха я на системи, а тя, загубила много сили, въобще не се оплакваше. Най-важното бе, че температурата й спадаше. Нормализираха се и другите външни признаци. Да, това бе победа. Смъртта нямаше да успее да открадне това дете от доктор Макгрегър. Ако всичко се развиваше нормално, не след дълго то отново щеше да играе с връстничетата си.
— Дъщеря ви ще се възстанови напълно — съобщи той на родителите й. Тези простички думи, изречени тихо, с топла усмивка, за един миг върнаха надеждите им и прогониха страховете им.