Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Джюйлин се извърна и се огледа, сякаш се беше изгубил; изглеждаше твърде пиян, за да може да види или да си спомни, че има стълба. Очите му се приковаха на въжето. Избута шапката на тила си, почеса се по главата, огледа изпънатото въже и лицето му изведнъж видимо светна. Бавно се смъкна на четири крака и запълзя, клатушкайки се, по тънката като косъм пътека. Лука му извика да слезе, а сред тълпата избухна смях.
По средата на въжето Джюйлин спря, залюля се непохватно и погледна надолу. Очите му се спряха на халбата, която бе оставил на земята. Явно се чудеше как да се добере до нея. Бавно и много предпазливо, той се изправи, обърна се натам, откъдето бе пропълзял, и се заклатушка. Тълпата ахна, когато единият му крак се изплъзна и той падна, успявайки по някакъв начин да се хване с едната ръка и коляно, преметнато около въжето. Лука улови падналата тарабонска шапка и се развика към зрителите, че този човек се е побъркал и че лично той не поема никаква отговорност за това, което може да го сполети. Нинив притисна стомаха си с две ръце: представи си, че не Джюйлин, а тя е горе, и от самата мисъл й прилоша. Джюйлин беше глупак. Тъпанар с гъши мозък!
Джюйлин успя да хване въжето с другата си ръка и се издърпа по него на ръце до другата платформа. Залитайки заоправя палтото си, но успя само да се закопчае накриво. И отново заби поглед в халбата в основата на отсрещния пилон. Посочи я ухилено и отново стъпи на въжето.
Този път поне половината от зяпачите се развикаха да се върне, закрещяха му, че зад него има стълба. Останалите само се смееха гръмогласно, очаквайки несъмнено най-сетне да си счупи врата. Той обаче премина съвсем гладко, плъзна се надолу по стълбата на ръце и крака, грабна дървената халба и отпи дълбока глътка. Едва след като Лука нахлузи червената шапка на главата му и и двамата се поклониха — Лука размахал наметалото си така пищно, че Джюйлин остана почти скрит зад него — зрителите като че ли се усетиха, че всичко е част от номера. Миг тишина, след което всички избухнаха в аплодисменти, весели викове и смях. На Нинив й хрумна, че може да се разярят, като разберат, че са ги измамили. Онзи с перчема изглеждаше все така зловещ, въпреки че и той се смееше.
Лука остави Джюйлин до стълбата и се върна при Нинив и мъжа с перчема.
— Знаех си, че ще мине добре. — Изглеждаше невероятно доволен от себе си и не спираше да се кланя към тълпата, сякаш той беше горе преди малко.
Тя го изгледа кисело, но не й остана време да го жегне с язвителната си забележка, защото от тълпата се изниза Елейн, която застана до Джюйлин, вдигна ръце нагоре и подгъна коляно.
Нинив сви устни и придърпа раздразнено шала си. Каквото и да си беше мислила за алената рокля, не беше никак сигурна дали костюмът на Елейн не изглежда още по-безобразно. Щерката-наследница на Андор се беше облякла цялата в бяло, с лъскави бели пайети по късото елече и плътно впити в бедрата й копринени панталонки. Нинив така и не беше повярвала, че Елейн ще дръзне да се появи в това облекло пред хората, но се беше угрижила твърде много заради собственото си облекло, за да й остане време да си каже мнението. Елекът и впитият брич я подсетиха за Мин. Никога не беше одобрявала момчешките дрехи, които обличаше Мин, но почти прозрачната белота и пайетите на тези ги правеха още по-… скандални.
Джюйлин прихвана въжената стълба, за да се изкачи Елейн, макар от това да нямаше нужда — тя се покатери не по-малко ловко от него. Горе момичето отново позира и засия сред бурните аплодисменти на публиката, сякаш приемаше приветствията на своите поданици. Когато пристъпи на въжето — кой знае защо, сега то се стори на Нинив още по-тънко, отколкото преди малко, с Джюйлин на него — Нинив почти спря да диша и изобщо престана да мисли както за дрехите на Елейн, така и за своите.
Елейн тръгна по въжето с разперени ръце, при това без този път да прелее поток от Въздух за пътека. Започна бавно да пристъпва напред, стъпка по стъпка, без никакво олюляване, крепейки се само на въжето. Преливането щеше да е твърде опасно, след като Могедиен имаше макар и смътна представа къде може да са. Отстъпницата или Черните сестри можеше вече да са в Самара и те щяха да усетят сплита. А и да не бяха все още в Самара, скоро щяха да дойдат. На отсрещната платформа Елейн се позадържа, събирайки още повече овации от Джюйлин — защо, Нинив не разбра — и тръгна обратно. Малко преди края се завъртя плавно, върна се назад до средата, и отново се завъртя. При което залитна и едва успя да се закрепи. Сякаш нечия ръка стисна Нинив за гърлото. Бавно и с уверена походка, Елейн стигна до платформата и отново вдигна ръце под гръмогласните овации на тълпата.