Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Май не сте проучили достатъчно въпроса за моралната отговорност, господин Голт — доктор Ферис говореше твърде провлечено, твърде лековито и твърде пресилено с нехаен, неформален тон. — Като че ли говорехте по радиото единствено за грехове на действието. Но има и грехове на бездействието. Да не бъде спасен един човек е също толкова неморално, колкото и да бъде убит. Последствията са същите, и тъй като трябва да съдим действията по техните следствия, моралната отговорност е същата… Например, с оглед на отчаяния недостиг на храна, се появи мнение, че може да се окаже необходимо да се издаде директива, която да нарежда всяко трето дете под десет години и всички възрастни над шейсет да се екзекутират, за да се осигури оцеляването на останалите. Не искате това да стане, нали? Можете да го предотвратите. Една дума от вас, и ще го предотвратите. Ако откажете и всички тези хора бъдат екзекутирани — това ще бъде ваша вина и ваша морална отговорност!
— Ти си луд! — изкрещя господин Томпсън, когато се осъзна след шока и скочи на крака. — Никой не ми е предлагал подобно нещо! Никой никога не е мислил за това! Моля ви, господин Голт! Не му вярвайте! Той не го мисли!
— О, напротив, мисли го — каза Голт. — Кажете на копелето да ме погледне, после да се погледне в огледалото и да се запита дали някога бих си помислил, че моята моралност зависи от милостта на неговите действия.
— Махай се! — викна господин Томпсън и изправи Ферис на крака. — Махай се! Да не съм чул и гък от теб! — той отвори със замах вратата и бутна Ферис в удивеното лице на пазача отвън. После се обърна към Голт, разпери ръце и ги отпусна изтощено и безпомощно. Лицето на Голт беше безизразно.
— Вижте — каза умолително господин Томпсън. — Няма ли някой, който да може да говори с вас?
— Няма за какво да говорим.
— Трябва. Налага се да ви убедим. Има ли някой, с когото да искате да говорите?
— Не.
— Мислех си, че може би… защото говори — така де, говореше — като вас, понякога… може би, ако пратя госпожица Дагни Тагарт да ви каже…
— Тая ли? Да, наистина говореше като мен. Тя е единственият ми провал. Мислех, че е на моя страна. Но ме предаде, за да запази железницата си. Продаде душата си заради железницата. Пратете ми я, ако искате да я зашлевя.
— Не, не, не! Не трябва да я виждате, ако мислите така. Не искам да губя повече време с хора, които ви настройват погрешно… Само… ако не е госпожица Тагарт, не знам кого да избера… ако… ако мога да намеря някого, на когото да обърнете внимание, или…
— Премислих — обади се Голт. — Има човек, с когото бих желал да говоря.
— Кой? — с готовност извика господин Томпсън.
— Доктор Робърт Стедлър.
Господин Томпсън подсвирна и поклати глава неспокойно.
— Този не ви е приятел — каза той с тон на честно предупреждение.
— Него искам да видя.
— Добре, щом искате. Щом казвате. Каквото кажете. Ще ви го пратя утре сутрин.
Същата вечер, докато вечеряше с Уесли Мауч в собствения си апартамент, господин Томпсън погледна ядосано чашата с доматен сок пред себе си.
— Какво? Няма сок от грейпфрут? — сопна се той. Лекарят му му беше предписал сок от грейпфрут срещу епидемията от настинки.
— Няма сок от грейпфрут — каза сервитьорът със странен оттенък в гласа.
— Работата е там — мрачно отбеляза Мауч, — че банда разбойници са нападнали един влак при моста на „Тагарт“ на Мисисипи. Взривили са линията и са повредили моста. Нищо сериозно. В момента го поправят, но целият трафик е задържан и влаковете от Аризона не могат да преминат.
— Това е смехотворно! Няма ли никакви други… — господин Томпсън спря, знаеше, че няма други железопътни мостове през Мисисипи. След миг продължи с насечен глас: — Нареди армейски подразделения да пазят моста. Денонощно. Кажи им да подберат най-добрите си хора. Ако нещо стане с този мост…
Той не довърши — седеше прегърбен и гледаше надолу към скъпите порцеланови чинии и изтънчените ордьоври пред себе си. Отсъствието на толкова прозаично нещо като сок от грейпфрут за пръв път го сблъска с реалността — че именно това ще се случи с град Ню Йорк, ако нещо стане с моста на „Тагарт“.
— Дагни — каза Еди Уилърс същата вечер, — мостът не е единственият проблем — той запали лампата на бюрото й, която тя беше забравила с настъпването на мрака, потънала в съсредоточена работа. — Нито един трансконтинентален влак не може да тръгне от Сан Франсиско. Една от воюващите фракции там, не знам коя, е завладяла терминала и е наложила „такса заминаване“ на влаковете. С други думи, държат влаковете за откуп. Управителят на терминала е напуснал. Никой не знае какво да прави.