Диамантен меч, дървен меч [bg]

Сула успя да подкрепи пехотинците с четири залпа, както и с безреден рояк от резервните арбалетчици. Повечето стрелци успяваха да пратят поне четири болта по посока на противника, преди покривът да се срути под нозете им. По-чевръстите с малко повече късмет успяваха да скочат навреме, останалите оставаха под развалините. Оцелелите премятаха арбалети на гръб, грабваха мечове и, подвиквайки по някоя добра дума на съратниците си, които със счупвания или тежки изкълчвания пълзяха в търсене на укритие, се присъединяваха към легионерите на Аврамий. По-опитните делово се престрояваха във втората редица и обтягаха тетиви. Някои вече бяха открили стрелба в движение, между щитовете на пехотата злобно изсъскваха арбалетни болтове.

- Магицитееее! - заврещя някой от челната манипула. - Ей ги тааам!

Аврамий видя враговете си. Седмина души в едноцветни наметала - всички от различни ордени. Единият от тях лежеше на паважа, вероятно лошо изненадан от някой щастлив стрелец.

Другите държаха жезли с мъждукащи върхове.

- Кохортаааа! Сто крачкииии! Бегом, бегом, бегом! - деряха гърла центурионите.

До Аврамий тичаше млад стрелец с юнашки ръст и грозен белег през лицето. Носеше тежък арбалет, който изглеждаше в ръчищата му като детска играчка.

- Последната! - викна войникът и натисна скобата. Оръжието беше заредено с дротик, три пъти по-дълъг и пет пъти по-масивен от обикновена арбалетна стрела. Аврамий очакваше - надяваше се, мечтаеше! - да види как секунди след изстрела тялото на някой от маговете ще отхвръкне назад, а ако дротикът улучи корема, и провиснали черва. Но вместо това летящото жило се натъкна на някаква въздушна мараня - и пламна, сякаш бе от слама, пръскайки искри.

- Проклятие! - изръмжа стрелецът и изтегли от ножницата меч.

До вълшебниците оставаха по-малко от петдесет крачки.