Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Лателле блестеше на следобедното слънце в черните си пайети. Церандин сияеше не по-малко в синьото си облекло, а Кларине в зеленото, макар двете да нямаха толкова пайети по дрехите си, колкото Лателле, но роклите и на трите бяха с яки до брадичките. Петра и братята Чавана се представяха, разбира се, само по яркосини бричове, но това беше за да им се виждат по-добре мускулите. Съвсем разбираемо. Акробатите стояха един върху друг на раменете си, като колона, построена от четирима души. Недалече от тях, на най-горната естрада, „най-силният мъж на света“ надигна дълга желязна пръчка с две топки в краищата — двама мъже бяха нужни, за да я довлекат при него — след което започна да я върти в дебелите си ръце и дори да я превърта около шията и през гърба си.
Том жонглираше с огън и го гълташе. Осемте пламтящи жезъла образуваха съвършен кръг. После изведнъж всяка от ръцете му задържа по четири и поднасяйки ловко всеки от пламтящите краища към устата си, той като че ли загълта пламъците и ги угаси, придавайки си вид, че е хапнал нещо много вкусно. Нинив не можеше да си обясни как не си опърли мустаците, да не говорим, че можеше да си изгори гърлото. Плавна извивка на китките и угасените вече факли се разгънаха като ветрила. Миг след това те образуваха две пресичащи се окръжности над главата му. Той носеше същото кафяво палто, с което ходеше винаги, въпреки че Лука му беше дал едно червено, обшито с пайети. Ако се съдеше по това как Том вдигна рунтавите си вежди, докато слизаше от естрадата, като че ли му беше ясно защо го гледа така сърдито. Собственото му палто, виж го ти!
Тя се забърза през гъстата, бръмчаща нетърпеливо тълпа към двата високи пилона със здраво изпънатото въже между тях. Наложи й се да си пробие път с лакти до най-предната редица въпреки двете жени, които я изгледаха свирепо и задърпаха мъжете си настрана от нея, когато шалът й се смъкна. Щеше да им го върне, ако не беше се изчервила толкова. Спря се да си заметне шала. Лука беше тук, навъсен и изгарящ от безпокойство като млад баща пред къщата на родилка, застанал до някакъв дебелак с бръсната глава само с един прошарен перчем отгоре. Тя се промуши и се озова от другата страна на Лука. Мъжът с бръснатата глава имаше злодейски вид; продълговат белег разсичаше лявата му буза, а на парчето плат, покриващо лявото му око, беше нарисувано едно изкуствено, навъсено и много червено, Малцина мъже, които бе успяла да види тук, бяха въоръжени с нещо повече от нож на колана, но този носеше меч, пристегнат на гърба му — дългата дръжка стърчеше над дясното му рамо. Странно защо й се стори смътно познат, но сега цялото й внимание беше съсредоточено върху въжето. Лука изгледа намръщено шала, усмихна й се и понечи да я прегърне през кръста.
Докато още се мъчеше да си поеме дъх след забилия се в корема му лакът, а тя донаместваше шала си, от тълпата отсреща с олюляване се измъкна Джюйлин, с килнатата си конична шапка и халба в ръка. От ръба на халбата се плискаше червена течност. С предпазливи стъпки на мъж, в чиято глава има повече вино, отколкото мозък, той се приближи до въжената стълба, водеща до една от високите платформи на върха на пилоните, и я зяпна.
— Давай! — изреваха след него. — Счупи си тъпия врат!
— Почакай, приятелю — викна Лука и закрачи напред с широка усмивка и развявайки плаща. — Това не е за човек, чийто корем е пълен с…
Джюйлин обаче остави халбата на земята. Изкатери се по стълбата и застана, олюлявайки се, на платформата. Нинив затаи дъх. Човекът понасяше височините, и как иначе, след цял живот прекаран в гонене на крадци по покривите на Тийр, но все пак…