Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Може би генерал Дуко си пада по реда.
Джими поклати глава. Беше чел всички донесения за врага, дошли в Даркмоор преди и след Битката при Кошмарния хребет.
Дуко, изглежда, беше най-добрият им полеви генерал, трети по важност след Фадавах и Нордан. Джими така и не можеше да разгадае какви са намеренията му. Ако укрепваше града срещу атака от изток или юг, всичко това можеше да има някакъв смисъл, макар че отбранителните съоръжения съвсем нямаше да са в идеално състояние, когато пристигнеше армията на Патрик. Ако бе продължил да съсипва Крондор, увеличавайки разрухата — за да не го остави на Кралството, — щеше да е логично. Но да възстановява щетите, сякаш се кани да окупира града за дълго време — това бе пълна безсмислица.
— Освен ако… — промълви Джими.
— Освен ако? — повтори Малар.
— Няма значение. — Той се огледа. — След час ще се стъмни. Хайде.
Поведе Малар през гъмжащия палатъчен лагер към една уличка, всъщност тесен проход между оцелелите стени на два дюкяна. Шмугна се в нея, без да гледа дали го следят, и чу как Малар го последва.
От предишното си идване в Крондор Джими знаеше, че не е трудно човек да се изгуби тук. При цялата тази разруха нямаше ориентири. Но основните ориентири си бяха същите и ако човек не забравяше нито за миг къде е спрямо някои от по-характерните, особености на града, можеше да се оправи.
Изведнъж чу стъпки, спря и едва не събори Малар. Някой вървеше срещу тях. Джими и Малар се скриха в тъмните сенки между стените.
Покрай тях минаха двама въоръжени мъже, забързани кой знае по каква работа. Джими изчака да види дали няма да се върнат или след тях да се появят други. След като не се появи никой, той прекоси улицата към един изгорял хан, шмугна се зад все още несъборената част от стената и прошепна:
— Тоя хан има вход към каналите. Ако не е запушен и ако каналите още са цели, можем да влезем в града. Канализацията е прекъсната, но има една стара щерна, през която можем да се проврем.
— Сигурен ли сте, че е разумно, млади господарю? — попита Малар. — Според това, което чухме, май ще е трудно да останем вътре, без да ни приберат в някоя бачкаторска сган. Така поне май смята генералът.
— Не мисля да се оставя да ме видят — каза Джими. — Ако предпочиташ, оттук нататък можеш да я караш, както ти знаеш.
— Да си опичам акъла си ми е стар навик, млади господарю, но подозирам, че вие с брат ви ми давате добра възможност да науча още нещо. — Изгледа за миг Джими, сякаш да прецени какво може да загуби и какво да спечели, и добави: — Двамата с брат ви май сте хора с положение. Ако е така и ако остана с вас, може пък и да спечеля нещо и да се отърва от злата си орисия. Стига да ме задържите на служба, оставам с вас.
Джими сви рамене.
— Излиза, че ми ставаш слуга тогава. Виж сега какво трябва да направиш. Ако с мен се случи нещо, се връщаш на изток по най-бързия начин. Много преди да стигнеш при кралската армия почти сигурно ще те забележат кралските съгледвачи. Хадатските планинци или Крондорските първопроходци. Ако се окажат хадатците, потърси Акий. Ако са Първопроходците, питай за капитан Субаи. Или единият, или другият трябва да те заведат при Оуен Грейлок или Ерик фон Даркмоор — и им предай всичко, което си видял. Ако не кажеш име, ще те вземат за кешийски дезертьор или мародер, или нещо подобно, и може да мине доста време преди някой да те изслуша. А трябва да разберат какво сме видели.
— Но какво сме видели? — попита искрено объркан Малар.
— Не съм сигурен. Точно затова трябва да проникнем в града. Но каквото и да е, не сме го предвиждали.
— Лошо.
Джими се ухили.
— Защо го каза?
— Защото непредвиденото винаги е лошо.
Джими се ухили още по-широко.
— Винаги ли?
— Винаги. Няма такова нещо като приятна изненада.
— Навремето едно момиче…
— Ви разби сърцето ли?
Джими кимна и се усмихна криво.
— Да. Разби го.
— Видяхте ли. Ако човек може да предвиди, може да се опази от белята.
— Говориш като опитен човек — подхвърли Джими.
Малар присви очи.
— Повече отколкото си представяте, млади господарю.
Джими се огледа. Сенките вече се сгъстяваха, слънцето мудно се снишаваше на запад и небето добиваше смайващо виолетов оттенък.
— Мисля, че се стъмни достатъчно, за да не ни забележат. — Поведе Малар в задната част на стария замък през нападалите греди и килналия се таван. Покрива го нямаше и почернелите греди отгоре бяха като решетка на фона на смрачаващото се небе.
— Тук някъде е — каза Джими.
После клекна и огледа срутената зидария.
— Тук има желязна халка, млади господарю — каза Малар.