Престолът от драконова кост

— Крал Ейлстан Фискерн пристигнал след три столетия в Хейхолт, замъка, който се издигал върху костите на Асу’а — продължи той. — Ейлстан бил мъдър човек, който се стремял към познанието, и в развалините под Хейхолт открил неща, благодарение на които разбрал, че Инелуки не бил погубен окончателно. Създал Лигата, на която съм член и чийто брой силно намаля със загубата на Моргенес и Укикук, за да не изчезне старото знание. Не само за мрачния господар на ситите, но и за много други неща, случили се през тези злокобни времена в северните предели на Остен Ард. С годините постепенно станало ясно, че по някакъв начин Инелуки или неговият дух, или привидение, или оживяла воля отново се проявил сред единствените същества, които биха могли да го приемат.

— Норните! — отсече Бинабик, сякаш плътен облак мъгла внезапно се бе вдигнал от очите му.

— Норните — потвърди Джарнауга. — Съмнявам се, че дори Белите лисици първоначално са знаели какво се е случило с него, но скоро влиянието му в Стормспайк явно станало много силно, за да може да се отрече. Петимата от Червената ръка също се завърнали с него, макар и във вид, какъвто никой на тази земя не познавал преди това.

— А ние сме смятали, че почитаният от черните римъри Льокен е бил само наш езически бог на огъня — отбеляза учудено Исгримнур. — Ако знаех колко много са се отдалечили от пътеката на светлината… — Той докосна закаченото на шията му Дърво. — Усирис!

Принц Джосуа, който бе слушал, без да отрони дума, се наведе напред.

— Но защо, ако този изскочил от миналото демон е истинският ни неприятел, не ни се представи? Защо използва като маша моя брат Елиас?

— Ето че стигаме до мястото, където дългите години на проучвания на върха на Танголдир не могат да ми помогнат — сви рамене Джарнауга. — Наблюдавах и слушах, и пак наблюдавах — именно затова бях там, — но какво става в мозъка на такива като Краля на бурите не съм в състояние да ви кажа.

Етелферт от Тинсет се изправи и се окашля. Джосуа му кимна да говори.

— Ако всичко това е истина… а трябва да призная, че ми се вие свят от всички тези истории… може би… аз съм в състояние да ви го кажа.

Той се огледа, сякаш очакваше някой да го прекъсне заради самонадеяността му, но тъй като върху лицата на околните се четяха единствено тревога и объркване, отново се окашля и продължи:

— Римърите — той погледна Джарнауга — казват, че именно нашият Ейлстан Фискерн пръв забелязал завръщането на Краля на бурите. Това е станало три столетия след превземането на Хейхолт от Фингил. Почти преди двеста години. Ще рече, че на този… демон, мога да допусна, му е трябвало много време да възвърне силата си.

— Ние, които владеем земи, заобиколени от ненаситни съседи — той погледна крадешком Ордмаер, но тлъстият барон беше съвсем пребледнял и не реагира на прикритата му нападка, — знаем, че най-добрият начин да се защитиш е като накараш съседите си да воюват един срещу друг. Струва ми се, че тъкмо това се случва тук. Този римърсгардски демон дава подарък на Елиас, след което го скарва с неговите барони, херцози и останалите.