Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Ти... - учуди се Аврамий и тонът му стана сух и хладен, -ти се съмняваш в заповедите на Императора?

- Съмнявам се, синко, и още как. Нямаше да съм втори легат, ако винаги изпълнявах нарежданията, без да имам едно наум.

- Но това .. .

- Това са тайните на кариерата, синко, на истинската военна кариера, не печелене на постове в парадната стража. Ще го разбереш, като ти побелеят косите. А сега, внимавай. Моите момци ще ги почнат. Щом запеят стрелите, не се помайвай. Трябва яката да уплашим магьосниците. Нека твоите им се изсипят като порой. Мачкайте ги със щитове, тъпчете ги с крака, не им давайте да се съвземат... защото ако дойдат на себе си...

Аврамий обидено вирна брадичка.

- Бях в Черния град, старче! Знам какво да правя. Моите легионери пратиха в отвъдното не по-малко магове от твоите стрелци, втори легат.

- Добре, добре, знаещи господине - усмихна се ветеранът. - Не се наежвай като младо петле. Номерът е да опазим повече войничета и да загробим повечко магици. Страхувам се, че дъгоцветните няма да позволят на моите хора да покажат как се стреля... Между другото, имай предвид, че почне ли мелето... няма да заповядам прекратяване на стрелбата. Арбалетите ще продължат да звънкат заедно с мечовете на твоите юнаци.

- Сула! Ще ми изтрепеш хората! Няма да ги поведа, щом си намислил такива...

- Ще ги поведеш, синко, ше ги поведеш. Освен ако не искаш

да увиснеш на бесилото за предателство. Момче, един магик струва колкото манипула най-малко. Половин кохорта за дузина чародеи е добра цена. Трябва да пробвам да пробия магическа кратуна без значение дали покрай нея ше прострелям няколко брони на имперски легионери. Разбери, тук сме, за да победим или умрем.

Но и да умрем, трябва да вземем на оня свят магиците за компания - до един.

- Много оригинално мислене - изсумтя Аврамий. - Готов съм на същото, но ако има и мижав изглед да победя, без да мра, ще се възползвам от шанса. Сула, моля те. Четири твои залпа и тръгвам в ръкопашен. Но не стреляй след това!

- Казах ти вече...

- Сула, защо ме принуждаваш да ти заповядвам?

- Командирът никога не е принуждаван да заповядва, момче. Гледаха се в очите.

- Добре, Сула. Като първи легат ти заповядвам да не стреляш, когато започне близкият бой. Разбра ли ме?

Сула глухо тропна юмрук в нагръдника си:

- Служа на Империята, първи легат.

- Служа на Империята - кимна Аврамий и отново се обърна да наднича през прозорчето.

Няколко минути минаха в мълчание.

Сетне навън нещо тежко изпъшка и една от къщите в края на улицата се превърна в развалини сред облак прах. Аврамий замръзна втренчен в руините, осветени от отразените в облаците пожари. Отвори уста, преглътна.

До него Сула скръцна със зъби.

- Онова беше домът на майстор Амброзии... лека му пръст.

- Какво беше това? - опомни се Аврамий.

- Нали сте били в Черния град, първи легат? Маговете, ето какво беше. - Сула помълча. - В оръжейницата на Амброзии имаше дузина мои момчета.