По заповед на президента

Донър се обърна към Плъмър.

— Желаеш ли да зададеш още някой въпрос, Джон?

— Нали сте прекарали доста години в ЦРУ? — подхвана го Плъмър.

— Да, така е — съгласи се Джак.

— И с какво се занимавахте там? — продължи с невинен тон опитният телевизионен репортер.

— Работех главно за Разузнавателното управление, като пресявах информацията, постъпваща от десетки източници и канали за свръзка, опитвайки се да си обясня какво се крие зад всяко сведение. После предавах обобщените доклади на началниците си. Имаше и период, когато временно оглавявах това управление, а после ме назначиха за заместник-директор. Накрая, както е добре известно, получих поста съветник по въпросите на националната сигурност — но едва когато тук, в Овалния кабинет, влезе Роджър Дърлинг — завърши Райън. С нетърпение очакваше да престанат да се ровят в миналото му и да се заемат с проблемите на бъдещето.

— Между впрочем, понякога не ви ли възлагаха задачи на място? — заинтересува се Плъмър.

— Е, тъй като бях длъжен да съветвам екипа за преговорите по контрола на въоръженията, случвало се е да присъствам на някои конференции — любезно отвърна президентът.

— Господин Райън, разполагаме с данни, че не сте изпълнявали само тези общо взето безобидни задачи, а сте взели участие в далеч по-опасни секретни операции, при които са загинали хора, в конкретния случай съветски граждани.

Джак се поколеба, при това доста дълго. Знаеше, че именно този момент в интервюто ще заинтересува най-много зрителите.

— Джон, от много години нашите правителствени служби спазват принципа да не коментират секретните мисии на разузнавателните ведомства. И аз нямам никакво намерение да изневерявам на този изпитан принцип.

— Но американските граждани имат право да знаят какъв човек ги управлява — настоятелно заяви Плъмър.

— Висшата администрация никога не обсъжда публично подробностите около разузнавателните операции. Пък и въпросът няма нищо общо с това що за човек съм аз, което беше темата на интервюто, нали? Нашата страна е длъжна грижливо да опазва тайните си. Това се отнася и за теб, Джон — натъртено изрече Райън и го погледна в очите. — Ако разкриеш източниците, веднага ще изхвърчиш от бизнеса. Ако Америка постъпи по същия начин, ще пострадат десетки невинни хора.

— Но…

— Въпросът е изчерпан, господа. Нашите разузнавателни служби подлежат на надзор единствено от страна на Конгреса. Винаги съм поддържал това решение, при това отдавна уредено със специален закон, и няма да се откажа от него. Това е всичко, което мога да кажа по темата.

Двамата репортери замигаха недоумяващо. Райън още отсега можеше да се обзаложи, че тези кадри ще бъдат изрязани от записа на президентското интервю.