Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Но защо беше цялото това бързане да се възстанови Крондор? Беше логично Дуко да не иска да отстъпва града на Патрик. Но да се опитва да го задържи за по-дълго… не изглеждаше много смислено. В това Даш надушваше загадка и колкото и да му се искаше да избяга, искаше му се също и да разбере какво точно става тук.
Надигнаха камъка и бързо придърпаха мрежата под него. Даш използва момента, докато другите я привързваха към крана, обърна се и попита Густаф:
— Много ли държиш да останеш тук?
Войникът — хрисим нисичък мъж — му отвърна с най-емоционалното си изражение: малко крива усмивка.
— Разбира се. Тук има много възможности за напредък.
— Да, бе. Още дузина умрели и ще си първият на опашката за хляб и вода.
— Какво си намислил? — прошепна Густаф.
Даш забеляза, че Талвин ги гледа, и отговори също шепнешком:
— Ще ти кажа по-късно.
Густаф кимна и групата им подхвана следващия голям камък.
4.
В подземията
Даш потръпна.
След вчерашната топлина вятърът отново бе застудял и раните и отоците по него щипеха повече. Тежкият труд все пак му помагаше да не се вкочани съвсем. Не бе имал удобен случай отново да поприказва с Густаф, откакто му бе подхвърлил за възможността за бягство. Талвин все се въртеше наблизо и това притесняваше Даш. Можеше само да предполага какви са мотивите му: или и той търсеше начин да избяга и смяташе Даш и Густаф за евентуални свои съюзници, или пък беше доносник. Даш реши, че може да изчака още ден-два и да се опита да разбере истината.
Стражите викнаха да спрат за обедната почивка и момчетата с хляба и разреденото вино се разбързаха през редиците и почнаха да разпределят така чаканите им дажби. Даш се смъкна на мястото, където работеше — следващия голям камък, който трябваше да се върне в стената — а Густаф опря гръб до него. Даш отхапа от комата и подхвърли:
— Дали почвам да свиквам с това, или са намерили по-добър пекар?
— Свикваш — каза Густаф. — Има една поговорка: гладът е най-добрата подправка.
Даш изгледа воина от Долината на сънищата. Отначало като че ли целият му словесен репертоар се заключаваше до кимвания, пръхтене и много рядко по някое „да“ или „не“. Но от предната нощ малко се беше пооткрехнал.
— Как те спипаха тук?
— Не тук — отвърна Густаф, докато приключваше жалкия си обед. Отпи от разреденото вино и продължи: — Пазех един керван… — Огледа се. — Дълга история. Накратко, хората на Дуко ни спряха на пътя и които останахме живи след боя, сме тук.
— От колко време?
— От много. — Той се намръщи. — Поне два месеца. Дните ми се губят. Когато ни доведоха, валеше сняг.
Даш кимна.
— Значи си пазил керван?
Густаф сви рамене.
— Тоя, дето ме нае, беше единственият търговец, който реши, че може да измъкне добра печалба от това, че пръв ще докара стока в града. Ама както изглежда тоя генерал не се интересува много от търговия. Изглежда, е готов да оставя народа извън стените да се оправя сам, а вътре си е направо военен лагер.
Викнаха им да започнат отново работа и Даш каза:
— И аз съм с това впечатление.
Густаф се усмихна.
— Не си толкова тъп, колкото изглеждаш.
— Хайде на работа! — изрева един от пазачите.
Джими посочи с очи. Малар кимна, че е разбрал, и даде знак на момчето да приближи. Хлапакът беше мръсен и целият в сажди и кал. Вонеше, сякаш бе плувал в помийна яма. Джими смяташе, че може да измъкнат ценни сведения от него.
Малар поговори с момчето няколко минути, даде му един петак и му каза да бяга. Върна се при облегналия се небрежно на стената Джими и рече:
— Млади господарю, момчето наистина работи в каналите. Плащат му да пълзи из по-тесните разклонения и да ги чисти от изгорели дървета и кал.
Джими раздразнено поклати глава.
— По дяволите! Какво правят долу?
Малар отвърна шепнешком:
— Явно оправят каналите, както, изглежда, оправят всичко отгоре, от другата страна на стената. Според всички донесения.
— Но защо? — попита Джими. — Каналите си работят. С малко труд Дуко може да ги поддържа да текат достатъчно, за да не се поболеят хората му. — Почеса се по бузата, макар да не го сърбеше. — Но както чухме, той се опитва да ги върне в предишното състояние… — За малко щеше да каже „преди дядо да взриви града“, но го смени с: — преди да завземат града.