Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Чекът за петстотин хиляди долара беше доставен в кабинета й същия следобед; беше придружен от букет от господин Томпсън. Тя погледна чека и го пусна обратно: не значеше нищо, не я караше да чувства нищо, дори и намек за вина. Беше просто парче хартия, не по-важно от онези в кошчето за боклук. Дали можеше да си купи с него диамантена огърлица, всички боклуци в града или последната си храна, вече нямаше значение. Никога нямаше да бъде похарчен. Не носеше стойност и онова, което можеше да купи, не можеше да има стойност. Но това неодушевено безразличие, мислеше си тя, е постоянното състояние на хората наоколо, на хората, които нямаха нито цели, нито страсти. Това беше състоянието на душа без преценка — тези, които го избираха доброволно, искаха ли да живеят?
Светлините в жилищната сграда не работеха, когато се прибра същата вечер, вцепенена от изтощение, и тя забеляза плика в краката си чак когато запали лампата в коридора. Беше бял, запечатан плик, пъхнат под вратата. Тя го вдигна и само след миг се смееше беззвучно, коленичила на пода, без да мърда, вторачена в бележката, написана от позната ръка, ръка, която беше написала последното си послание на календара над града. Бележката гласеше: „Дагни, дръж се. Наблюдавай ги. Когато той се нуждае от помощта ни, обади ми се на OR 6–5693.Ф.“.
На другата сутрин вестниците приканваха обществеността да не вярва на слуховете за проблеми в южните щати. Поверителните доклади, изпратени на господин Томпсън, съобщаваха, че между Джорджия и Алабама е избухнал въоръжен сблъсък за собствеността върху фабрика за електрическо оборудване — фабрика, отрязана от сраженията и взривените железопътни линии от всякакви източници на суровини.
— Четохте ли секретните доклади, които ви изпратих? — простена господин Томпсън същата вечер, когато отново застана срещу Голт. Придружаваше го Джеймс Тагарт, който доброволно беше предложил да се срещне със затворника за пръв път. Голт седеше на стол с права облегалка, с кръстосани крака, и пушеше цигара. Изглеждаше едновременно изправен и отпуснат. Не можеха да разшифроват изражението на лицето му, ясно им беше само, че не показва и следа от притеснение.
— Да — отговори той.
— Не ни остава много време — каза господин Томпсън.
— Така е.
— Ще позволите ли такива неща да продължават?
— А вие?
— Как може да си сигурен, че си прав? — викна Джеймс Тагарт; гласът му не беше силен, но носеше напрежението на вик. — Как можеш да си позволиш в такова ужасно време да се придържаш към идеите си, с риск да разрушиш целия свят?
— Чии идеи трябва да приема като по-безопасни за следване?
— Как можеш да си сигурен, че си прав? Как можеш да знаеш? Никой не може да бъде уверен в знанията си! Никой! Ти не си по-добър от другите!
— Тогава защо ме искате?
— Как можеш да си играеш с живота на другите хора? Как можеш да си позволиш такъв себичен лукс, да се държиш на разстояние, когато хората имат нужда от теб?
— Искате да кажете, когато имат нужда от моите идеи?
— Никой не е напълно прав, нито греши напълно! Няма черно и бяло! Ти нямаш монопол върху истината!
Има нещо нередно в поведението на Тагарт, помисли си намръщено господин Томпсън, някакво странно, лично негодувание, сякаш не беше дошъл тук да разрешава политически въпрос.
— Ако изобщо имаше някакво чувство за отговорност — казваше Тагарт, — нямаше да посмееш да поемеш такъв риск, основан единствено на собствената ти преценка! Щеше да се присъединиш към нас и да обърнеш внимание и на други идеи, освен на собствените си, и да приемеш, че и ние може да сме прави! Щеше да ни помогнеш с плановете ни! Щеше…
Тагарт продължаваше да говори трескаво, но господин Томпсън не можеше да разбере дали Голт слуша: Голт беше станал и крачеше из стаята, но не неспокойно, а с нехайната походка на човек, който се наслаждава на движението на собственото си тяло. Господин Томпсън забеляза лекотата на стъпките, изправения гръб, плоския корем, отпуснатите рамене. Голт ходеше така, сякаш едновременно не съзнаваше тялото си, но осъзнаваше напълно гордостта си от него. Господин Томпсън погледна Джеймс Тагарт — немарливата поза на високата му фигура, сгъната грозно, и го улови да наблюдава движенията на Голт с такава омраза, че самият той се поизправи, уплашен да не би тя да се прояви някак. Но Голт не поглеждаше към Тагарт.