Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— … съвестта ти! — казваше Тагарт. — Дошъл съм тук, за да апелирам към съвестта ти! Как можеш да цениш ума си повече от хиляди човешки животи? Хората загиват, и… О, за Бога — сопна се той, — спри да ходиш!
Голт спря.
— Това заповед ли е?
— Не, не! — побърза да каже господин Томпсън. — Не е заповед. Не искаме да ви даваме заповеди… Спокойно, Джим.
Голт продължи да крачи.
— Светът се срива — каза Тагарт, а погледът му следваше непрекъснато Голт. — Хората мрат и само ти можеш да ги спасиш! Има ли значение кой е прав и кой не? Трябва да се присъединиш към нас, даже и да мислиш, че грешим, трябва да пожертваш ума си, за да ги спасиш!
— И как ще ги спася тогава?
— Кой си мислиш, че си? — викна Тагарт. Голт спря.
— Знаете кой съм.
— Ти си егоист!
— Така е.
— Осъзнаваш ли какъв егоист си?
— А вие? — попита Голт, гледайки право в него.
Бавното отдръпване на тялото на Тагарт в дълбините на креслото, очите му, които устояваха на погледа на Голт, накараха господин Томпсън да се уплаши несъзнателно от следващия момент.
— Я кажете — намеси се господин Томпсън с ясен, нехаен глас, — каква цигара пушите?
Голт се обърна към него и се усмихна.
— Не знам.
— Откъде я взехте?
— Един от вашите пазачи ми донесе един пакет. Каза, че някакъв мъж го помолил да ми го даде като подарък… Не се притеснявайте — добави той, — момчетата ви го прегледаха щателно. Няма скрити съобщения. Беше просто подарък от анонимен обожател.
Цигарата между пръстите на Голт носеше знака на долара.
Господин Томпсън стигна до извода, че Джеймс Тагарт не го бива в убеждаването. Но Чик Морисън, когото доведе на следващия ден, също не беше по-добър.
— Аз… просто ще се оставя на милостта ви, господин Голт — каза Чик Морисън с безумна усмивка. — Прав сте. Ще призная, че сте прав, и мога да призова единствено за вашето съжаление. Дълбоко в сърцето си аз не мога да повярвам, че сте пълен егоист, без жал към хората — той посочи куп хартия, пръсната по масата. — Това е молба, подписана от десет хиляди ученици, които ви умоляват да се присъедините към нас и да ги спасите. Това е молба от дом за инвалиди. Това е петиция, изпратена от свещениците на двеста различни религиозни течения. Това е призив от майките на страната. Прочетете ги.
— Това заповед ли е?
— Не! — викна господин Томпсън. — Не е заповед!
Голт остана неподвижен, без да се протегне за документите.
— Това са просто обикновени хора, господин Голт — каза Чик Морисън с тон, който трябваше да подчертае мизерното им смирение. — Те не могат да ви кажат какво да правите. Не знаят. Те просто ви умоляват. Може да са слаби, безпомощни, слепи, невежи. Но вие, който сте толкова интелигентен и силен, не можете ли да се смилите над тях? Не можете ли да им помогнете?
— Като изоставя интелекта си и последвам тяхната слепота?
— Може и да грешат, но те толкова могат!
— А аз, който мога повече, трябва да им се подчиня, така ли?
— Не мога да споря, господин Голт. Просто моля за вашата милост. Те страдат. Моля ви да се съжалите над тези, които страдат. Аз… Господин Голт — попита той, като видя, че Голт гледа някъде в далечината през прозореца и погледът му изведнъж е станал неумолим, — какво има? За какво мислите?
— За Ханк Риърдън.
— А… защо?
— Те изпитаха ли съжаление към Ханк Риърдън?
— О, ама това е различно, той…
— Млъквай — спокойно каза Голт.
— Аз само…
— Млъквай! — кресна господин Томпсън. — Не му се сърдете, господин Голт. Не е спал от две нощи. Уплашен е до смърт.
На следващия ден доктор Ферис не изглеждаше уплашен, но това беше по-лошо, помисли си господин Томпсън. Забеляза, че Голт остана мълчалив и не искаше изобщо да отговаря на Ферис.