Политичестки ред и политически упадък [bg]

Проблемът е, че консенсуалният характер на самия Европейски съюз означава, че институциите на Европейския съюз са далеч по – неефективни от някои федерални институции в САЩ. Тези слабости стават болезнено очевидни по време на европейската Дългова криза през периода 2010 – 2013 г. Федералният резерв, Министерството на финансите и Конгресът на САЩ реагират доста решително на финансовата криза с масивно разширение на баланса на Федералния резерв, отпускайки 700 млрд. щ. д. за Програмата за освобождаване от проблемни активи и втори пакет от 700 млрд. щ. д. за стимулиране на икономиката през 2009 г., както и със закупуване на активи от страна на Федералния резерв при всички следващи варианти на програмата за количествени улеснения[89]. Спешните обстоятелства позволяват на изпълнителната власт да принуди Конгреса да подкрепи нейните инициативи. За разлика от това Европейският съюз предприема много по – колеблив и постепенен подход при кризата с еврото. Поради отсъствието на парична институция със същите правомощия като Федералния резерв и тъй като фискалната политика си остава запазена територия на националните правителства, европейските политици разполагат с по – малко механизми от своите американски колеги да се справят с икономическите трусове.

Разрастването на Европейския съюз американизира Европа по отношение на ролята на съдебните органи. След Втората световна война много европейски правителства добавят закони за основните права в своите конституционни системи и упълномощават конституционните съдилища да защитават тези права срещу властта на държавата. Въвежда се по – високо ниво на сьдебен контрол със създаването на Съда на Европейския съюз, който е натоварен да тълкува европейското право, а Европейският съд по правата на човека е учреден съгласно Европейската конвенция за правата на човека. Съдилища в отделни европейски държави действат въз основа на принципите на универсалната юрисдикция, както в случая, когато испански съд привлича под отговорност чилийския диктатор Аугусто Пиночет за престъпления, извършени в Чили. Независимо че европейските съдии, общо взето, са по – сдържани от американските си колеги и избягват да се намесват в политически спорове, в съдебната практика се наблюдава тенденция към увеличаване на случаите на налагане на вето.