Политичестки ред и политически упадък [bg]

Ветокрацията не разкрива цялата истина за американската политическа система. В други случи Конгресът делегира огромни правомощия на изпълнителната власт, което ѝ позволява да работи бързо, а понякога и почти безотчетно. Ето защо е необходимо цялостната ни оценка за системата да бъде смекчена, имайки предвид примери, че тя може да действа компетентно и решително.

Съществуват няколко области, в които са делегирани правомощия на изключително автономни бюрокрации. Такива са Бордът на Федералния резерв, разузнавателните агенции, армията и специализирани агенции като НАСА и Центровете за контрол и превенция на заболяванията. Прокурорите на държавно и местно ниво разполагат в много по – голяма степен от германските си колеги със свободата да решат по собствено усмотрение дали да повдигнат обвинение срещу лице, обвинено в извършването на престъпление, или да постигнат споразумение за признаване на вината срещу по – лека присъда. Военните обикновено разполагат със значителна автономия по оперативните въпроси. И както светът разбра благодарение на разкритията на Едуард Сноудън, след 11 септември 2001 г. Агенцията за национална сигурност получава изключителни права да събира информация не само за дейности в чужбина, но и за американски граждани.

Макар мнозина Либертарианци и консерватори да настояват всички тези агенции да бъдат закрити, трудно е да си представим как би било възможно да се управлява без тях при съвременните обстоятелства. Съвременна Америка притежава богата, разнообразна и сложна национална икономика, свързана с глобализираната световна икономика, която се развива с невероятна скорост и за чието управление е необходима изключителна компетентност. САЩ са изправени пред сериозни външни заплахи за своята сигурност. В разгара на финансовата криза след банкрута на „Лемън Брадърс“ през септември 2008 г. Федералният резерв и Министерството на финансите са принудени да вземат изключително трудни решения за една нощ, които включват заливането на пазара с трилиони долари от ликвидните резерви, финансова подкрепа на отделни банки и въвеждането на нови регулации. Тежката криза принуждава Конгреса да отпусне спешно 700 млрд. щ. д. за Програмата за освобождаване от проблемни активи по настояване на Министерството на финансите и администрацията на Буш. По – късно взетите през този период решения са подложени на остри критики. Но идеята, че подобна криза би могла да бъде контролирана от някоя от другите власти – и по – специално чрез стриктен надзор от страна на Конгреса, – е абсурдна. Същото се отнася и за въпросите, свързани с националната сигурност, правомощия за чието решаване има президентът в случай на ядрена или терористична заплаха срещу живота на милиони американци. Именно затова във „Федералистът №70“ Александър Хамилтън говори за необходимостта от „енергичност в изпълнителната власт“.