Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко това означава, че държавното строителство и изграждането на демокрация са различни неща и в краткосрочен план между тях съществува голямо напрежение. Вероятно има и други начини за добро управление, а и демокрацията при определени обстоятелства би могла да е пречка, а не предимство. Нуждаем се от по – съвършена теория на публичната администрация, която да обръща специално внимание на взаимозависимостите между държавна администрация, право и демократична отчетност.
Един от големите проблеми на модела принципал – агент е, че приема за даденост съществуването на държавен капацитет, който дефинира управлението на една организация най – вече като проблем, свързан със стимулите и волята: принципалът разпорежда агентите да правят определени неща, а те не ги правят, защото са користолюбиви. Но агентите биха могли да са абсолютно лоялни и мотивирани да направят правилните неща, но не ги правят просто защото не разполагат с познанията, компетентността или техническите умения да изпълнят желанията на принципала.
Освен че са много големи, съвременните правителства са доставчици на най – разнообразни услуги като метеорологични прогнози, контрол върху безопасността на медикаментите, информация за научни постижения в земеделието и животновъдството, мерки при извънредни ситуации по отношение на общественото здраве, съдебни решения по сложни наказателни и граждански дела, контрол върху монетарната политика и т. н. Много от тези дейности изискват висок професионализъм и образование: бордът на управителите на Федералния резерв на САЩ например се състои предимно от доктори по икономика, а федералната агенция Центрове за контрол и превенция на заболяванията се ръководи от лекари и биомедицински изследователи.
Тази потребност от технократска компетентност е първото нещо, което води до неминуем сблъсък между компетентното управление и демокрацията. Вече коментирах твърдението на президента Андрю Джаксън, че няма нито една длъжност в правителството на САЩ, която да не може да се изпълнява от един обикновен американец, и той непрекъснато назначава обикновени американци, които по една случайност са негови политически поддръжници. Популистът Джаксън е избран и поради недоверието към образованите в Харвард елити, чийто представител е неговият противник Джон Куинси Адамс, и това недоверие се е запазило до наши дни. Изискването на закона „Пендълтън“ назначенията да стават въз основа на качества и компетентност е опит да се създадат оазиси на автономна технократска компетентност в управлението.
Изграждането на технократски капацитет не се решава единствено с няколко седмично обучение за изпълнителни кадри. То изисква огромни инвестиции в системата на висшето образование. Реформите „Щайн – Харденберг“ в Прусия не биха имали положителен ефект без основаването на нови университети от реформатори като Вилхелм фон Хумболт, който основава Берлинския университет, а реформите „Норткоут – Тревелиан“ във Великобритания са съпътствани от реорганизацията на Бенджамин Джаует на университетите в Оксфорд и Кеймбридж. Едно от най – забележителните постижения на олигарсите от периода „Мейджи“ в края на XIX в. е създаването на мрежа от модерни университети в Япония, чиито възпитаници стават служители в новите бюрокрации в Токио.
Докато бюрократичният капацитет се изгражда въз основа на човешкия капитал на отделните бюрократи, ефективността на държавните агенции изцяло зависи от организационната култура или социалния капитал, който притежават. Две организации с подобен персонал и ресурси ще функционират по съвършено различни начини в зависимост от степента на своята вътрешна сплотеност. Една от причините Вермахтът да се превърне в непобедима военна машина през Втората световна война е изключителната съгласуваност между бойните подразделения под командването на подофицери. Военният историк Мартин ван Кревелд изтъква, че войниците в германските полкове са от едни и същи области, обучават се, воюват и умират заедно, а когато се изтощят, се изтеглят на групи. Това значително увеличава тяхната бойна мощ.