Политичестки ред и политически упадък [bg]

Съединените щати са в капана на нарушеното равновесие. Тъй като американците по традиция не изпитват доверие към държавата, те обикновено не са склонни да ѝ делегират голяма власт по примера на други демократични общества. Вместо това Конгресът налага сложни правила, които ограничават автономността на правителството и затрудняват и оскъпяват процеса на вземане решения. В резултат на това управлението е неефективно, което задълбочава общественото недоверие. При тези обстоятелства мнозинството американци не са съгласни данъците да бъдат повишени, опасявайки се, че държавата просто ще ги пропилее. Но макар че ресурсите не са единствената, нито дори основната причина за управленска неефективност, без тях държавата не може да функционира нормално. Ето как недоверието към държавата се превръща в сбъдващо се предсказание.

Възможно ли е да се спре тази тенденция към упадък и да се реформира системата? За целта ще трябва да преодолеем две сериозни препятствия, свързани със самия феномен на американския политически упадък. Първото е чисто политическо. Мнозина американски политически играчи признават, че системата не работи добре, но въпреки това са заинтересовани от запазване на статуквото. Нито една от двете големи партии няма мотив сама да прекъсне достъпа до парите на влиятелните групи, а въпросните групи не желаят система, в която влиянието вече няма да може да се купува с пари. Както и през 80 – те години на XIX в., САЩ се нуждаят от мощна реформаторска коалиция, която да обедини групите, които не подкрепят настоящата система. Но ще бъде изключително трудно да се стигне до решителни колективни действия от страна на тези групи. Те се нуждаят от лидери и ясна програма, каквито в момента липсват. В такива моменти изключителна роля за стимулиране на реформи играят разтърсващи събития като убийството на Гарфийлд, настояванията САЩ да се превърнат във велика сила, участието в двете световни войни и кризи като Голямата депресия.

Вторият проблем е свързан с идеите. Обичайната реакция на американците при усещане за дисфункция на държавата е да се опитат да разширят демократичното участие и прозрачността. Това се случва на национално ниво след бурните години по време на войната във Виетнам и аферата Уотъргейт, когато реформаторите се преборват за по – отворени първични избори, по – голям граждански достъп до съдилищата и непрекъснато медийно отразяване на работата на Конгреса. Калифорния и други щати разширяват употребата на избирателни инициативи с цел заобикаляне на неотзивчивата държава. Почти всички тези реформи не успяват да създадат по – отговорно управление. Причината според Брус Кейн е, че демократичните общества по принцип не са способни да вземат сложни политически решения и този вакуум се запълва от добре организирани групи от активисти, които са непредставителни за обществото като цяло. Очевидното решение на проблема е да направим крачка назад, но никой не смее да намекне, че това, от което страната се нуждае, е малко по – малко участие и прозрачност.