Политичестки ред и политически упадък [bg]

От политическа гледна точка това означава, че повече демокрация би трябвало да води до по – малко корупция и по – добро управление. Изглежда логично корумпирани или некомпетентни служители да са лишени от стимули да променят поведението си при липсата на механизъм на отчетност. Така или иначе, съществуват много причини, поради които тази теория е твърде несъвършена.

На първо място, тя допуска, че ако гласоподавателите имат информация за корупционно или клиентелистко разпределение на публични ресурси, неминуемо ще предпочетат програмни публични политики за справедливо и безпристрастно разпределение на благата, както е според теорията на демокрацията. Но това пренебрегва факта, че гласоподавателите в много общества, особено в бедните, предпочитат клиентелистко разпределение на ресурсите, защото се надяват лично да се облагодетелстват от него. Именно готовността за получаване на подкупи поражда клиентелистките практики.

Освен това идеята, че по – голямата прозрачност и отчетност са в основата на добрата бюрокрация, влиза в противоречие с много исторически примери на изграждане на сравнително ефективни модерни бюрокрации при недемократични обстоятелства. Такива примери на бюрократично развитие са описани в част I на тази книга. Редица от най – успешните съвременни държави са създадени при авторитарни условия в страни, изправени пред сериозни заплахи по отношение на своята национална сигурност. Такива примери са Древен Китай, Прусия/Германия, съвременна Япония и т. н. За разлика от тях, когато демокрацията се утвърждава преди консолидирането на модерна държава, резултатът често е ниско качество на управлението. Класически пример са САЩ, където клиентелисткото партийно управление е резултат от разширяването на демократичните избирателни права през 20 – те години на XIX в., което води до възникването на разяждана от патронажни практики бюрокрация, просъществувала през по – голямата част от следващия век. Аналогични примери са Гърция и Италия с техните сложни клиентелистки системи, които възпрепятстват изграждането на съвременни държавни администрации. Клиентелизмът е широкоразпространен и в демократичните страни от развиващия се свят и подкопава държавността в Индия, Мексико, Кения, Филипините и много други.

И накрая, възгледът, че държавните служители трябва да бъдат ограничавани със строги правила и лишавани от административна дискреция, е в противоречие с най – често срещаното оплакване, че административната дейност е прекалено скована от правила и инструкции и лишена от здрав разум. Съвременният бюрократичен кошмар е огромната документация, която се изисква и за най – елементарното разрешително. Много опити за реформи в американския публичен сектор са свързани с премахване на правила и предоставяне на по – голяма свобода на действие при вземането на решение. Как тогава да съгласуваме това с твърдението, че доброто управление се основава на строги правила?