Политичестки ред и политически упадък [bg]

Голяма част от тези проблеми се коренят в самата президентска система на Америка. При парламентарната система партията или коалицията на мнозинството контролира директно правителството: депутатите стават министри, които имат йерархичната власт да управляват бюрокрациите, които контролират. Парламентарните системи могат да бъдат блокирани, ако партиите станат прекалено фрагментирани, а коалициите нестабилни, както често се случва в Италия. Но при наличие на парламентарно мнозинство делегирането на правомощия на изпълнителна агенция е сравнително чиста процедура. Подобно делегиране е по – трудно осъществимо при президентската система поради често възникващите политически борби между двете власти. Утвърждаването на едната власт за сметка на другите не решава проблема, обусловен от самото разделение на властите.

Съединените щати са се нуждаели от президентска власт в много критични моменти от своята история, но винаги са били подозрителни за възможни злоупотреби с изпълнителната власт. Това е особено вярно в условията на разделено управление, когато партията, контролираща едната или двете камари на Конгреса, е различна от тази, която контролира президентството. Конгресът трябва да делегира власт, но не иска да се откаже от своя контрол. Ето защо фактът, че Конституцията ясно делегира на изпълнителната власт правомощия по отношение на националната отбрана и международните отношения, не пречи на Конгреса постоянно да привиква пред себе си държавни секретари и министри на отбраната, налагайки подробни правила по отношение, да речем, на сигурността на посолствата и изисквайки от тях да представят стотици годишни доклади по различни теми като замърсяването на околната среда и правата на човека. Недоверието към президентската власт е причина за странния модел на независими комисии, каквито са Междущатската търговска комисия и други регулатори. Вместо да се делегират ясни и недвусмислени правомощия на ръководителя на дадена агенция, който да се отчита пред президента, първите регулаторни агенции докладват на конгресна комисия, чиито членове са от двете партии. Конгресът делегира регулаторни пълномощия на изпълнителната власт, но същевременно строго контролира това делегиране. Избори, които при европейската парламентарна система водят до незабавни политически промени, в Съединените щати се забавят до изтичането на фиксирания мандат на различните комисии. Моделът на независими конгресни комисии гарантира ръководната роля на партиите в Конгреса, но ироничният резултат е слабата демократична отговорност на регулаторите.