Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Уестминстърската система създава държавна власт и правителство с далеч по – големи пълномощия, отколкото в САЩ. Способността за вземане на решения нагледно може да се проследи в процеса на изготвяне, утвърждаване и изпълнение на бюджета. Във Великобритания националният бюджет не се изготвя от Парламента, а от Уайтхол, където заседава правителствената бюрокрация и където професионалните държавни служители на Министерството на финансите действат съобразно инструкциите на кабинета и премиера. След това финансовият министър представя бюджета в Палатата на общините, която решава да го одобри (или да го отхвърли) с гласуване. Това обикновено става в рамките на една – две седмици след публикуването му от правителството.
В САЩ този процес е съвършено различен. Според конституцията на страната основните пълномощия по формирането на бюджета са предоставени на Конгреса. Президентът изготвя проектобюджет чрез Административно – бюджетното управление на Белия дом, което на практика е лобистка организация в подкрепа на приоритетите на президента. Внесеният в Конгреса през февруари бюджет се разисква от голям брой комисии в продължение на месеци и това, което в края на лятото се представя за ратифициране (да се надяваме) от двете камари, е резултатът от многобройни сделки с отделни конгресмени и сенатори, сключени с тях, за да гарантират подкрепата им. През 1974 г. е създадена надпартийната Бюджетна служба към Конгреса, за да осигури по – голяма технократична подкрепа при изготвянето на бюджета, но в последна сметка формирането и утвърждаването на бюджета на САЩ са изключително децентрализиран и лишен от стратегия процес за разлика от Великобритания.
Прозрачният и безкраен процес на прокарване на бюджета в САЩ предоставя на лобистите и влиятелните групи безброй възможности да упражнят влияние. В повечето европейски парламентарни системи за една влиятелна група е безсмислено да се опитва да лобира пред отделни депутати в парламента, тъй като правилата на партийната дисциплина не им дават или им дават незначителни възможности да оказват влияние върху позицията на партийното ръководство. За разлика от Европа, в американската система председателите на комисиите и партийните лидери разполагат с огромни правомощия да внасят промени в законодателството, в резултат на което се превръщат в мишени на мощно лобиране.
Въпреки концентрацията на правомощия Уестминстърската система е по принцип демократична. И това е така, защото, ако избирателите не харесват провежданите политики и постигнатите резултати, те могат да свалят правителството и да го заменят с друго. С гласуването на вот на недоверие те не са принудени да изчакат края на президентския или парламентарния мандат, а могат незабавно да свалят от власт премиера. По този начин правителствата се оценяват в много по – голяма степен въз основа на цялостната им дейност, а не въз основа на способността им да изразходват държавни средства в полза на определени влиятелни групи или лобита.
Класическа уестминстърска система вече не съществува никъде по света, включително и в самата Великобритания, която постепенно утвърждава все повече сдържания и противотежести. Така или иначе, нейната позиция върху хоризонталната ос във фиг. 23 все още е доста по – наляво от САЩ по отношение на броя на вето играчите. Макар Уестминстърската система да е по – скоро екстремна в сравнение със съвременните демократични системи, повечето други парламентарни системи в Европа и Азия осигуряват на своите правителства по – ефективни механизми за налагане на решения, отколкото в Съединените щати. САЩ по – скоро споделят пространството в десния край на хоризонталната ос във фиг. 23 с тези латиноамерикански страни, които, след като заимстват през XIX в. президентската система, се сблъскват със сходни проблеми като политизираната администрация и невъзможността за вземане на решения. Приемането на бюджета не е единственият аспект, в който американското държавно управление системно се различава от своите демократични партньори по отношение на все по – големия брой вето играчи. В една парламентарна система значителна част от законопроектите се създават от изпълнителната власт, в която много държавни служители са технократи. Министерствата се отчитат пред парламента, а следователно и пред избирателите чрез министрите, които ги ръководят. Подобна йерархична система притежава дългосрочна стратегическа визия и е в състояние да произвежда по – последователни закони. Швеция например разполага с малка държавна администрация отделно от изпълнителните агенции, които предоставят услуги, и нейната основна функция е да помага на парламента при подготвянето на законите.