Политичестки ред и политически упадък [bg]

В първа глава обещах, че тази книга няма да предложи конкретни политики или краткосрочни решения на обсъжданите проблеми. Реалистичната програма за реформи трябва да намери баланса между дългосрочните цели и политическите реалности. Система на сдържания и противотежести, която придава излишна тежест на влиятелните групи и не успява да обедини интересите на мнозинството, не може да бъде поправена с помощта на няколко прости промени. Пример за това е фактът, че изкушението на президентската система да предотврати блокирането на законодателния процес чрез добавяне на нови изпълнителни правомощия често създава повече проблеми, отколкото решения. Премахването на средствата с целево предназначение и затягането на партийната дисциплина в действителност може да затруднят постигането на широк законодателен компромис. Използването на съдилищата за налагане на административни решения може да е изключително неефективно, но при липсата на по – силна и по – единна бюрокрация то може би няма алтернатива. Няма смисъл да се делегира по – голяма автономия на изпълнителната власт, докато нейният капацитет не се повиши и бюрокрацията не се реформира.

Много от тези проблеми могат да бъдат решени, ако САЩ се ориентират към по – унифицирана парламентарна система на управление, но толкова радикална промяна в институционалната структура на страната е немислима. За американците Конституцията е свещен документ и да бъдат накарани да преосмислят нейните основополагащи принципи би било изключително трудно начинание. Мисля, че една реалистична програма за реформи би трябвало да ограничи вето позициите или да въведе парламентарни механизми в подкрепа на по – силна йерархична власт в рамките на съществуващата система на разделение на властите.