Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Беше успял да избяга от патрула, който го преследваше, и се беше добрал до самия край на Крондор. Пред градските порти се беше натъкнал на поселище от търговци, крадци, войнишки курви и какво ли още не. Нашествениците бяха затворили града за всеки, който не е от войските им, и покрай източната стена се бе наложило странно примирие.
При толкова много проломи в стените примирието се поддържаше от патрули, които яздеха между струпаните извън стените хора: мешавица от кралски дезертьори, останали без домовете си селяци, работници и търсещи служба наемници. Наред с нашествениците и кралските войници се мяркаха и не малко кещийци, квеганци и бойци от Свободните градове на Натал.
Даш бе допуснал грешка, като се опита да се промъкне скришом в Крондор. Ако извън стените всеки човек можеше да се радва на свободата си, то зад стените свободни хора бяха само служещите в армията на генерал Дуко. Първия ден успя да се скрие, но после се натъкна на патрул и докато го гонеха, се шмугна в една привидно пуста сграда, която всъщност бе приютила половин дузина отдъхващи си след дежурство войници. Те го задържаха, докато патрулът пристигне, без дори да го питат какво търси в града. Набиха го, ограбиха го и накрая го прибраха.
Това бе станало преди три дни. Беше пребит, болеше го всичко, но Даш не се съмняваше, че ще се измъкне при най-малкия шанс и този път нямаше да се заблуди, че градът е запустял. Не само че не беше, а ставаше много по-оживен, отколкото можеше да си помисли човек от донесението на Джими.
Два дни беше работил по възстановяването на едно укрепление на северната стена. Опитал се бе да подслуша приказките на стражите, но почти не можеше да ги разбере. Дарба за езици имаше брат му. Самият Даш говореше прилично кешийски и ролдемски, след като му бяха набили с много упражнения двата езика в главата още като момче в кралския двор в Риланон.
Но много слабо схващаше квеганския, наталския и ябонския, които, макар да произлизаха от кешийски, бяха почти непознати за ухото му. А „общата реч“ на Новиндус беше дори по-неразбрана от кешийския.
Все пак схвана, че става, или скоро предстои да стане нещо необичайно. Войниците сякаш бяха не по-малко притеснени от ставащото на север, отколкото от онова, което вероятно идваше от изток.
— Да вървим — каза мъжът до него.
Даш кимна и стана. Мъжът се казваше Густаф, наемен войник от Долината на сънищата. Даш още първата нощ разбра, че повечето пленници са окаяни местни хорица — от града или рибари и селяци от околностите. Густаф беше изключение, защото войниците на Кралството бяха отделени от останалите пленници. Не ги тормозеха. Даш нямаше представа какво мисли да прави с тях генерал Дуко — да ги използва за заложници може би. Но в резултат на това отделяне Густаф и още един-двама от петдесетината мъже, набутвани нощем в помещение, пригодено за десетина души, можеха да се окажат негови полезни съюзници, когато решеше да се измъкне.
Друг от мъжете, Талвин, почти със сигурност беше крадец, но Даш избягваше да говори много-много с него. Влезеха ли в каналите на града, един местен крадец можеше да се окаже полезен водач, но докато деляха една килия, Талвин като нищо можеше да го предаде на стражите като кралски шпионин заради една дажба повече.
Вратата се отвори и мъжете излязоха от претъпканата килия и се затътриха по коридора. Бяха ги настанили в полуизгоряла табакхана в северния квартал на града. Тук беше струпана повечето миризлива градска търговия — кланици, бояджийници, рибопродавници и други подобни, та затова районът предлагаше две удобства за нашествениците: големи, сравнително незасегнати сгради и близост с един участък от стената, който адски се нуждаеше от ремонт. Даш подозираше, че работниците в източния квартал са настанени в изоставени конюшни и сайванти.
Пазачът им махна и първият в колоната излезе от коридора в студената утрин. Когато и Даш излезе на светлото, примигна и с изненада откри, че почти постоянната облачна покривка се е разнесла — и за лошо, и за добро. През деня той почти не усещаше студа заради тежката работа, с която го товареха, но днес май щеше да се постопли.
Изчака да дойде момчето с храната и водата и алчно като съкилийниците си грабна полагащия му се комат. Хлябът беше корав и безвкусен. Зърното беше толкова лошо смляно и пресято, че няколко души си бяха чупили зъби от втвърдените люспи и камъчета. Водата беше размесена с малко вино. Ден преди да го заловят няколко души бяха покосени от дизентерия и нашествениците бяха решили, че с малко вино ще предотвратят епидемията.
Закуската свърши бързо и ги подкараха на работа. Даш и още четирима мъже трябваше да преместят един голям камък, паднал от стената по време на битката за Крондор. Трябваше да го качат на един грубо скалъпен кран, направен от някакъв вражески инженер. Все пак Даш бе виждал в последните два дни как дървената измишльотина вдига и по-големи камъни и беше сигурен, че ще върши работа още известно време.