Друговремец [bg]

Отново стиснах чантата - този път за да не го ударя.

Той поклати пак глава и дебелият му гръден кош се надигна и отпусна трудно.

- Не. Ако бяхте роднина от първо коляно, може би... - Вдигна глава, премигвайки. Стиснах здраво челюст, решена да не се издавам. Но предвид условията, можеше да се очаква лека демонстрация на тревога.

- Но може би, драга... - Сякаш го обзе ненадейно вдъхновение. Стана с мъка и отиде до една вътрешна врата, където стоеше униформен страж. Промълви му нещо, а мъжът кимна и отиде някъде.

Сър Флетчър се върна на бюрото си, като пътьом взе от един шкаф гарафа и две чаши.

Приех предложението му да пийна малко бордо - определено имах нужда.

Когато стражът се върна, бяхме вече на втората чаша. Влезе, без да се церемони, остави пред управителя дървена кутия и излезе. Улових погледа му и свенливо сведох очи. Носех рокля, взета назаем от позната на Рупърт в едно от градчетата наблизо - от аромата, пропил се в роклята и чантичката, имах добра представа какво работи въпросната дама. Само се -надявах стражът да не го е досетил.

Сър Флетчър пресуши чашата си, остави я и придърпа кутията. Беше обикновена, нелакирана, с плъзгащ се похлупак, с тебешир на нея пишеше ФРЕЙЗЪР

Сър Флетчър го отмести, взря се за миг вътре, затвори кутията и я бутна към мен.

- Личните вещи на затворника - обясни. - Обикновено ги изпращаме след екзекуцията на посочения като най-близък роднина. Но този човек - и управителят поклати глава - е отказал да каже каквото и да било за семейството си. Отчуждени са явно. Не е необичайно, разбира се, но е жалко. Колебая се да ви помоля за това, госпожо Бюшамп, но ми се стори, че щом се познавате със семейството, може би ще поемете отговорността да предадете вещите му на подходящия човек?

Нямах доверие на собствения си глас, но кимнах и заврях нос в бордото си.

Сър Флетчър изглеждаше облекчен, дали защото се бе отървал от кутията, или защото скоро щях да си ходя. Отпусна се назад, хриптейки леко, и ми се усмихна широко.

- Много мило от ваша страна, госпожо Бюшамп. Знам, че подобно нещо може да е болезнено за толкова чувствителна жена, но си представям каква жертва правите, уверявам ви.

- Н-н-няма проблем - заекнах. Успях да се изправя и да взема кутията. Беше двайсет на петнайсет сантиметра, дълбока около десетина. Малка, лека кутия, в която се намираха останките от живота на човек.

Знаех какво съдържа. Три риболовни канапа, навити старателно; коркова тапа със забити в нея кукички; кремък и огниво; малко парче счупено стъкло с износени ръбове; най-различни камъчета, интересни на вид или на пипане; изсушен крак на къртица, като талисман срещу ревматизъм. Библия - или може би му бяха позволили да я задържи? Надявах се. Пръстен с рубин, ако не го бяха откраднали. И малка дървена змия от черешово дърво с името ЗАНИ, издълбано от долната страна.