![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Дугал кимна.
- О, да. Искаше. Не ме харесваше особено, но искаше дете - достатъчно, за да ме приема в леглото си три месеца, докато зачена Хамиш. А колко скучно беше... - добави замислено, докато изстъргваше парченце кал от петата си. - По-скоро бих чукал купа млечен пудинг.
- А каза ли го на Колъм? - Той чу остротата в гласа ми и вдигна глава. Погледна ме спокойно и се усмихна леко.
- Не. Не му го казах. - Погледна към ръцете си, сякаш търсеше някаква тайна в линиите на
дланите си.
- Казах му - отвърна, без да ме поглежда, - че е нежна и сладка като узряла праскова и е всичко, което един мъж иска.
Рязко сви юмруци и вдигна глава, мимолетно показалата се през очите му душа се скри зад язвителния поглед на Дугал Макензи.
- Нежна и сладка не е нещо, което бих казал за теб - отбеляза той. - Но всичко, което иска един мъж...
Очите му проследиха извивките на тялото ми, като спряха на гърдите и бедрата ми. Ръката му несъзнателно се раздвижи по бедрото му, докато ме наблюдаваше.
- Кой знае? - каза той, сякаш на себе си. - Може да имам друг син. Законен. Да... - и той наклони глава преценяващо към корема ми, - още не се е случило с Джейми. Може да си ялова, но ще рискувам. Собствеността си струва, във всеки случай.
Внезапно се изправи и пристъпи мен.
- Кой знае? - Този път гласът му почти не се чуваше. - Ако ора тази хубава кафява нива и я засаждам всеки ден...
Сенките в пещерата помръднаха, а той направи още крачка към мен.
- Е, хубавичко се забави - казах раздразнено.
По лицето му премина шок, преди да осъзнае, че гледам зад него.
- Не ми се стори учтиво да ви прекъсвам - каза Мърто, влизайки в пещерата зад чифт пистолети. Единият сочеше Дугал, а с другия ми направи знак. - Освен ако не смяташ да приемеш предложението му тук и сега, предлагам да излезеш. Ако пък приемаш, тогава аз ще си вървя.
- Още никой никъде няма да ходи. Сядай - казах на Дугал. Той още се взираше в Мърто като в призрак.
- Къде е Рупърт? - попита, когато се опомни.
- А, той ли? - Мърто замислено се почеса с дулото на единия пистолет. - Сигурно вече е стигнал до Беладръм. Вероятно ще се върне преди изгрев - добави услужливо, - с бурето ром, за което си мисли, че си го изпратил. Останалите ти хора още спят в Куинбро.
Дугал имаше присъствието на духа да се позасмее, макар и с нежелание. Седна с ръце на коленете и погледна от мен към Мърто и обратно. Настъпи тишина.
- Е? - попита Дугал. - Сега какво?
Добър въпрос. Изненадана да намеря Дугал вместо Джейми, шокирана от разкритията му и разярена от предложенията му, нямах време да помисля какво следва. За щастие Мърто беше по-добре подготвен. Е, все пак не той трябваше да отклонява похотливи атаки.
- Ще ни трябват пари - каза той веднага. - И хора.
Погледна преценяващо вързопите до стената.
- Не... Тези ще отидат при крал Джеймс, но ще вземем каквото имаш по себе си.
Направи знак с единия пистолет към кожената торба на Дугал.
Реалността в дива Шотландия явно възпитаваше фаталистично отношение към живота. Дугал се пресегна с въздишка към торбата си и подхвърли в краката ми малка кесия.
- Двайсет златни монети и трийсетина шилинга - каза и вдигна вежда. - Вземи ги. Давам ги с радост.
Видя, че не му вярвам, и поклати глава.
- Не, наистина. Мисли каквото искаш, но Джейми ми е племенник. Ако можете да го освободите, Бог да ви помага. Но не можете. - Тонът му беше категоричен.
Погледна Мърто, който още държеше пистолетите в готовност.
- Колкото до хората, не. Ако ти и девойката искате да се самоубиете, няма как да ви спра. Дори ще ви погреба от двете страни на Джейми. Но няма да ми вземете хората, със или без пистолети към главата ми.
Кръстоса ръце и се облегна на камъка, като ни наблюдаваше спокойно. Ръцете на Мърто не помръднаха. Погледът му прескочи към мен. Да стреля ли?
- Ще се спазарим - казах аз.
Дугал отново повдигна вежда.
- В малко по-добра позиция си от мен за добра сделка. Какво предлагаш?
- Нека говоря с хората ти. Ако дойдат с мен по своя воля, пусни ги. Ако ли не, ще си тръгнем и ще ти върнем парите.
Устата му се разтегли в крива усмивка. Огледа ме внимателно, сякаш оценяваше способностите ми да убеждавам с думи. Отново се отпусна назад с ръце на коленете. Кимна веднъж.
- Може.
Стана така, че напуснахме долчинката с парите на Дугал и още петима мъже: Рупърт, Джон Уитлоу, Уили Макмърти и близнаците Руфъс и Джорди Коултър. Решението на Рупърт убеди и останалите. Още виждах - с мрачно задоволство - лицето на Дугал, когато набитият му чернобрад лейтенант ме изгледа замислено, след това потупа кинжалите на колана си и каза: