Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Йосиф кимна и даде указание на Орсини-Розенберг да покани Глук, Салиери и Дитерсдорф на приема, който се уреждаше в Хофбург.
Волфганг полагаше усилия да убеди себе си, че му е все едно дали е сред поканените или не.
В обществото на масоните той намери онази атмосфера на другарство, към която така се стремеше, и през следващите месеци се посвети изцяло на тяхната дейност. За масонското братство създаде кантатата „Davidde penitente“39, в която използува своята до-минорна меса, добави към нея няколко нови арии и освен това написа „Траурна симфония“, посветена на двама починали братя масони: граф Франц Естерхази и Георг Аугуст, херцог на Мекленбург-Шрелиц.
През това време в семейството му се случи само едно по-съществено събитие — Нанерл роди син, когото нарекоха Леополд.
Все пак през този период Волфганг преработи шестте си квартета и написа към тях посвещение на италиански, защото първите си уроци по музика и слово Хайдн бе получил от господаря си Николо Порпора, един от най-прочутите италианци — учители по пеене, и композиторът свободно четеше на този език. Като завърши работата, Волфганг покани Хайдн на Гросе Шулерщрасе и му поднесе квартетите си. Бяха сами — Констанце слагаше Карл Томас да спи, прислужницата се намираше в кухнята — и Хайдн с почуда и все по-растящо възхищение прочете следното:
„На скъпия ми приятел Хайдн. Бащата, решил да пусне децата си по широкия свят, естествено иска да ги повери на грижите на най-прочутия Човек, особено ако последният за щастие се случи най-добрият му приятел. Ето те са пред теб, най-прочути Човеко и приятелю мой, шест от моите рожби! Разбира се, това е плод на дълъг и упорит труд, но някои приятели ме ободряват и уверяват, че рожбите ми няма да останат без внимание; то вселява в мен надеждата, че някой ден потомството ми наистина ще ми достави утеха. Ти сам, скъпи приятелю, ги одобри по време на миналото си посещение в този град. Твоето мнение най-много ме поощрява да поверя децата си в твоите ръце и ме кара да се надявам, че те поне в известна степен ще се окажат достойни за любезното ти внимание. Бъди така добър милостиво да ги приемеш и да станеш за тях Баща, Наставник и Приятел! От този миг аз ти предавам всичките си права върху тях, но те моля да се отнесеш снизходително и да им простиш недостатъците, които е допуснал в чедата си пристрастният им родител, и въпреки всичките им недостатъци да продължиш благородната и великодушна дружба с техния баща, който така високо я цени. От все сърце, любезни и скъпи приятелю, оставам твой най-искрен другар: