Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Добре, ще прочетем какво сте написали.
На следния ден Волфганг получи заповед да се яви в Хофбург вечерта, като занесе със себе си партитурата на новата опера. Времето беше толкова малко, че се наложи да моли Алоизия и Адамбергер да отидат с него и изпеят готовите арии, макар гласовете им да не подхождаха много на музиката, така както той би искал да звучи тя.
Йосиф II, горд с музикалните си познания — той добре умееше да чете на прима виста, — каза, че първо ще прегледа партитурата, както е прегледал преди това текста на либретото. Онова, което бе прочел, му хареса: всички неприятни социални и политически нападки липсваха, текстът в този вид можеше да достави на публиката удоволствие. И ариите, изпълнени от Адамбергер и Ланге, прозвучаха мелодично, макар да му се сториха прекалено немски. Императорът каза на Моцарт и да Понте, които чакаха с нетърпение присъдата му: — През февруари ще ни гостува генерал-губернаторът на Австрийска Нидерландия. В негова чест в Шьонбрун ще се състоят големи тържества. Разполагаме с едноактен зингшпил, към който трябва да се напише музика. Ако успеете да я напишете, Моцарт, трудът ви ще бъде възнаграден.
— А какво е либретото, ваше величество? — попита Волфганг.
— „Театралният директор“. От Стефани.
Волфганг много искаше да откаже — стига с тези произведения на Стефани, но как тогава да ходатайствува за „Фигаро“, ако пренебрегне молбата на императора? И като се мобилизира, Волфганг попита:
— Кой ще пее в зингшпила, ваше величество?
— Господин Адамбергер и госпожа Ланге чудесно ще подхождат за случая. Синьор Салиери също пише опера и ако предложението ни не ви интересува, мисля, че той ще се заеме и с този зингшпил.
Да Понте просто тласна Волфганг да падне на колене пред императора и в тази поза композиторът изрече:
— Ще бъда щастлив да служа на ваше величество.
— А как стои въпросът с „Фигаро“, ваше величество? — попита да Понте.
— „Театралният директор“ ще бъде поставен през февруари. Ако останем доволни от него, можете да се уговорите с граф Орсини-Розенберг, директор на Националния и Придворния театър, за датата, на която ще бъде поставена „Le manage de Figaro“.
— Молим за извинение, ваше величество, но точното заглавие е „Le nozze di Figaro“. Ще я направим италианска опера буфа и тя ще надмине всичко, написано досега в този жанр.
— Синьор поете, когато се касае за музика, не бива да се дава воля на чувствата.
77
Либретото на „Театралният директор“ се оказа просто по сюжет — как две примадони си съперничат за благосклонността на директора; за зингшпила трябваше да се напишат само четири арии и увертюра. Стефани представи всъщност на Волфганг гола схема на едноактен зингшпил, а композиторът трябваше да й вдъхне живот. Либретото на Стефани беше безцветно, в него нямаше места, които да подхождат за музика. Затова Волфганг се постара ариите да бъдат ярко лирични, а увертюрата — изразителна и мелодична, но все по-силно го влечеше да се заеме пак с „Фигаро“. Ала трябваше да се почака, докато поставят зингшпила. Неразумно е да продължаваш работата над една опера буфа, ако не си уверен, че постановката й ще бъде разрешена.
Волфганг се върна към други произведения. През тази 1786 година той нямаше толкова концерти, колкото през миналата и все пак няколко бяха набелязани за великите пости. Въпреки че предишната година той бе получил от концертите около три хиляди гулдена, от тях не беше останало нищо. Нито Волфганг, нито Констанце знаеха къде са отишли парите и отново възникна крещяща нужда да се припечелят средства. Волфганг вече не вписваше приходите и разходите: това го отвличаше от работа, безпокоеше го, а трябваше да пази сили за по-важни неща — да пише музика, да свири на концерти, да преподава, макар че, както преди, не можеше да понася уроците. Продължаваше да вписва само новите произведения в тематичния си каталог. През последните два месеца се бяха прибавили следните:
„Песен за пиано“ — от „Теменужката“ на Гьоте.
„Соната за пиано и цигулка в ми бемол-мажор“
„Рондо за пиано в ре-мажор“
„Сцена и рондо за сопрано“ — за Алоизия Ланге.
„Дует и ария за самостоятелно изпълнение — от «Идоменей»“
„Концерт за пиано в ми бемол-мажор“
„Концерт за пиано в ла-мажор“ „Театралният директор“ — зингшпил.
„Театралният директор“ получи похвалите на императора и високопоставените му гости и Торварт връчи на Волфганг петдесет дуката. Салиери, както се говореше, бил получил за операта си сто дуката и на Волфганг обещаха за „Сватбата на Фигаро“ също сто дуката, стига операта да не даде на императора повод за раздразнение. Постановката е насрочена за 1 май, каза Орсини-Розенберг.