Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Съгласен съм, ваше сиятелство.
— Вие нали знаете италиански?
— Разбира се. Пътувал съм три пъти из Италия. Докато навърша седемнадесет години, там вече представиха три мои опери. Братята на императора — ерцхерцозите Леополд и Фердинанд — благоволиха милостиво да аплодират произведенията ми.
— Спомням си. Първата ми среща с вас стана във Флоренция, когато бяхте още дете-чудо. Тогава много говореха за вас.
„Повече, отколкото сега“ — помисли си Волфганг, но се поклони и рече:
— Благодаря ви, ваше сиятелство.
— Хареса ми последният ви концерт. Жизнерадостен и мелодичен. Бих искал операта, която ни представите, да бъде в същия дух.
През следващите седмици Волфганг неведнъж мисли за този съвет, докато препрочиташе множеството либрета, без да намери сред тях нито едно, което да му допадне. Ван Свитен потвърди: императорът наистина бил склонен да получи от Моцарт нова опера буфа, тук поне Орсини-Розенберг бе казал истината, доколкото опитите на императорските любимци — Салиери и Солер — в този жанр не се бяха увенчали с успех. Обаче, предупреди баронът, трябва да се бърза, докато Йосиф не е размислил.
В творчеството на Голдони Волфганг намери няколко пиеси, които му харесаха, но му се сториха неподходящи за опери. Препрочете комедиите на Молиер, подарени му навремето от Фридолин Вебер — оттогава Волфганг винаги ги имаше под ръка.
Комедиите на Молиер му се сториха все така очарователни, но с изключение на „Дон Жуан“ нито една от тях не ставаше за опера, а той се страхуваше, че Йосиф, твърде взискателен по отношение на морала, ще окачестви такова произведение като безнравствено и прекалено мрачно за опера буфа.
Сподели затрудненията си с Вецлар. Желанието да пише опера измести на заден план всичко останало, макар че през тази есен на 1785 година той се готвеше да създаде няколко концерта, и Вецлар в отговор му връчи френското издание на комедията на Бомарше „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро“.
— Но нашият приятел Шиканедер ми каза, че императорът е забранил постановката на тази комедия! — възкликна Волфганг.
Вецлар проницателно се усмихна и рече:
— Навярно затова всички я четат. Запознай се с текста! Кой знае? В случай че тя ти хареса, може нещо да се измисли. Дори ако на самия мен се наложи да финансирам постановката.
— Частна постановка във Виена? Императорът никога няма да разреши.
— Лондон или Милано навярно ще се окажат по-отзивчиви.
Очите на Волфганг пламнаха. Той като съкровище пазеше спомените за триумфите, с които бяха съпроводени пътуванията му в Англия и Италия. Но тук възникваха трудности от друг характер.
— Дори да ми хареса комедията, ще се наложи да я променяме, за да стане подходяща за музиката.
— Трябва ти добър либретист.
— С Вареско не мога да работя, пък и със Стефани не бих искал. Поне що се отнася до голяма опера.
— Волфганг, аз имам за теб отличен либретист, Лоренцо да Поите.
— Да Понте? — със съмнение повтори Волфганг. — Италианец. Чувал съм за него. Написал е за Салиери либретото на операта „Il riceo d’un giorno“ („Богаташ за един ден“). Тя се провали. Не е чудно, че да Понте е решил да се обърне към мен.
— Решил е да се обърне към тебе, защото музиката ти го кара да изпада във възторг.
— И още затова, че Салиери след провала на операта е заявил, че по-скоро ще си отреже пръстите, отколкото да възложи на да Понте дори няколко стиха за съчетаването им с музика.
— Това още повече те задължава да работиш с него. Сега имате общ враг.
— Доколкото съм чувал, героят на комедията открито порицава знатните хора. Такова нещо е много по-лесно да се напише, отколкото да се постави на сцената.
— Първо прочети комедията. Моля те. После решавай.
— Защо си толкова заинтересован от нея?
— Ти смяташ, че щом съм аристократ, не ми се налага да раболепствувам? Би било чудесно, ако цензурата, преди да се усети, разреши постановката. Както стана във Франция.
След като Волфганг прочете комедията на Бомарше, не можа да заспи. В нея остро се осмиваха съществуващите порядки. Сега му стана ясно защо Йосиф не разреши постановката й въпреки репутацията си на просветен монарх. Пиесата обаче бе остроумна, пълна с комизъм и ядовита сатира и нямаше нищо чудно в това, че за нея говори цяла Виена. Фигаро, който умее, когато трябва, да измами надменния аристократ граф Алмавива, грабна сърцето на Волфганг. Графът разполагаше с неограничена власт, но Фигаро успяваше да го надхитри благодарение на природния си ум и съобразителност. Неговите стълкновения напомняха на Волфганг собствените му конфликти с Колоредо, Арко, дори с Йосиф и Мария Терезия. И после тази пиеса прекрасно подхождаше за музика.