Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Той седеше в стаята си за музика сред пълен мрак, за да не безпокои със светлината никого, и съчиняваше арията на Фигаро за гласа на Бенучи. Напълно го покори язвителният монолог на Фигаро за горчивата войнишка съдба; думите „Ти ще спреш, фарфалаче немирно“ трептяха в ушите му, раждайки бодра маршова мелодия, едновременно весела и тъжна. Той скочи на крака. Това ще излезе!
Зад него с топъл халат в ръце стоеше Констанце.
— Волфганг, облечи го, ще настинеш — каза тя.
— Не ми е студено, Щанци. Мелодията вече е намерена! Констанце, отдавна свикнала с нощните му бдения, запали една свещ.
— Не трябва. Тя е цялата в главата ми.
Констанце се прозя. Утре той ще се чувствува съвсем разнебитен, но за нищо на света няма да си признае, защото по обед му предстои концерт на музикалната сбирка у ван Свитен.
На следния ден, когато ван Свитен го запита какво мисли за квартета, който току-що написал един негов приятел, Волфганг отвърна:
— Интересен е. — И добави: — Бароне, ти нали си придворен цензор. Би ли могъл да снемеш забраната от „Фигаро“?
— Невъзможно! Негово величество се изказа но повод на тази комедия много твърдо. Защо не напишеш опера върху класически сюжет? Както постъпва Глук. Няма никакъв риск.
Не, той искаше да пише само „Фигаро“. Още размишляваше какво да предприеме, когато в разговора се намеси Вецлар.
— Волфганг, искам да ти представя поета, който изпитва голяма любов към твоята музика — Лоренцо да Понте.
Когато Вецлар за пръв път му предложи да Понте като евентуален либретист за неговата опера, Волфганг се поинтересува що за човек е той и научи, че поетът произхожда от еврейско семейство във Венеция. На четиринадесет години, когато баща му приел християнството, Лоренцо също бил покръстен. Да Понте избрал един от малкото пътища, достъпни за умен, но беден младеж — постъпил в духовната семинария и станал свещеник и преподавател по реторика. В промеждутъците между многобройните си любовни похождения той написал цикъл стихотворения на тема: „Човек нямаше ли да е по-щастлив, ако беше останал в първобитно състояние, отколкото сега в цивилизованото общество?“ Там поетът остро осмивал привилегированите класи и техните социални институции. Това предизвикало цяла сензация. Венецианските управници подвели да Понте под съдебна отговорност, забранили публикуването на стиховете му и го лишили от духовния му сан, а противниците им го възхвалили като истински търсач на приключения и поет. Волфганг очакваше да види в лицето на да Понте хитър и ловък човек. А пред него стоеше напълно светски мъж висок, слаб, малко по-възрастен от самия композитор, хубавец, с голям орлов нос, тъмна коса, едра волева брадичка и модно облекло.
Венецианецът, изглежда, искрено се зарадва, че се запознава с Моцарт, за него това било голяма чест. Но когато започнаха да обсъждат бъдещата опера, да Понте прояви крайна сдържаност:
— Домът на един придворен цензор не е място за подобен разговор — каза той и предложи да отидат в едно близко кафене.
Възторзите на Моцарт по повод на „Фигаро“ учудиха поета.
— Аз, разбира се, познавам тази пиеса — каза той. — Няма пиеса, която да не познавам. Но вие навярно сте чували какво е мнението на императора за нея.
На Волфганг му се стори, че двамата не се разбират добре. Либретистът очевидно бе решил за себе си въпроса за съвместната им работа, ала засега не каза ни дума по това.
— Маестро, наистина ли толкова ви харесва комедията? — попита да Понте.
— Да, харесва ми. Колко ли? Това зависи от много неща.
Да Понте не отвърна нищо.
— Ако получим дори разрешението на императора, каква е гаранцията, че либретото ще се окаже задоволително и ще съответствува на музиката ми?
— А каква е гаранцията, че вие пък няма да възразите срещу всичко, което напиша?
„Държим се като дипломати, които внимателно се проучват“ — помисли си Волфганг.
— Защо сте пожелали да работите с мен, синьор поете? — попита той.
— Вие сте най-добрият композитор във Виена.
— И единствено достъпният, след като Салиери се е отказал от по-нататъшна работа с вас, нали?
— Аз, както преди, заемам мястото на поет при императорския двор и в момента пиша либрето за Мартин-и-Солер; операта скоро ще бъде поставена.
Волфганг опита да си придаде равнодушен вид — татко го бе учил никога да не проявява прекалено голям интерес, иначе непременно ще се лиши от известни предимства. Но все пак показа интерес, защото Мартин-и-Солер, макар да не беше гений, се славеше като опитен композитор с добър вкус.