Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Императорът хареса най-много последния номер от програмата. Италианската цигуларка Реджина Стриназаки, спечелила си гръмка слава, бе помолила Волфганг да напише за нея соната, която желаеше да изпълни пред императора, и Волфганг се съгласи. Обаче в стремежа си да изглади колкото може повече изпълнението си в концерта на Хайдн, той все отлагаше съчиняването на сонатата. Заел се с написването й в последния момент, той работи ден и нощ и завърши партията на цигулката навреме, за да може солистката да я разучи, но за собствената му партия времето не достигна. Срещнали се за пръв път в Бургтеатер, Моцарт и Стриназаки изсвириха сонатата без една-единствена репетиция. Свириха в хармония и гладко, както Волфганг очакваше. Музиката го изпълни с тържество. Бе намерил нова форма за изразяване на идеите си. Обстоятелството, че не бе записана нито една нота от партията му, съвсем не вълнуваше Моцарт. Той я знаеше цялата наизуст.
На свой ред синьора Стриназаки виртуозно изпълняваше своята. Звуците, които се лееха под лъка й, бяха толкова чисти и убедителни, изпълнението й се отличаваше с такава емоционална проникновеност, че в залата избухна внезапен взрив от аплодисменти. Тогава Йосиф, като погледна към сцената, с почуда установи, че Моцарт свири без ноти. След концерта извика композитора при себе си и го помоли да му покаже партитурата; не повярва на очите си, като видя чист лист хартия.
— Как свирихте тогава? — попита Йосиф.
— По памет.
— Но кога успяхте да репетирате произведението?
— Изобщо не сме репетирали. Написах сонатата вчера и тази сутрин пратих на синьора Стриназаки партията на цигулката, за да я разучи и да може вечерта да я изпълни.
— Такова дълго произведение!
— Сонатата е седемнадесет страници.
Императорът продължаваше да се чуди и Волфганг добави:
— За ваше величество навярно ще бъде приятно да научи, че нито една нота не беше пропусната.
В императорската ложа се събраха другите композитори — да приемат поздравленията на Йосиф; пръв, в съответствие с положението си, стоеше Глук, който полагаше отчаяни усилия да държи старческото си тяло изправено; с дрезгав глас Глук изрече:
— От ваша страна беше много милостиво, ваше величество, да почетете с присъствието си концерта. Миналата зима бях толкова болен, че не се надявах още веднъж да ви видя в театъра.
Подир Глук се приближи Салиери. Той се поклони на императора и каза на италиански — езика, който Йосиф предпочиташе пред другите:
— Смятам за щастие, ваше величество, че сте позволили да се включат мои творби в програмата заедно с тези на синьор Глук.
Следващият, който застана пред императора, беше Дитерсдорф, после Ванхал, а Волфганг, като не желаеше Хайдн — най-добрият от присъствуващите на концерта композитори — да бъде последен, отстъпи встрани, с което му даде път, и застана най-отзад.
Макар императорът да нямаше намерение да вини за нещо Хайдн, той все пак не се въздържа и попита:
— Господин Хайдн, защо по време на изпълнението стояхте с лице към Моцарт и оркестъра?
Обичаят налагаше: никой няма право да се обръща гърбом към императора, но Хайдн, слушайки концерта си, се бе навел през парапета на ложата, забравяйки всичко друго.
— В тази поза аз, ваше величество, по-добре възприемах музиката; тя се изпълняваше за пръв път след написването й — отвърна Хайдн.
— Стори ми се, че концертът на господин Хайдн има общи черти с неговите квартети — забеляза Салиери.
— Така ли смятате! — И Волфганг прие войнствен вид. — Не ви ли харесват квартетите му?
— Не съм казал такова нещо. Но те са сухи, липсва им достатъчно мелодичност.
— Повярвайте — извика Моцарт, — ако нас двамата ни слееха в едно, пак щяхме да бъдем далече от Хайдн!
— И въпреки всичко не бих написал така концерта.
— Аз също. И знаете ли защо? Защото и двамата с вас нямаме за това достатъчно талант.
Салиери почервеня от гняв, а Хайдн явно бе много доволен, макар и смутен.
— Нашият колега господин Моцарт има добро сърце към събратята си музиканти. Не предполагах, че е толкова великодушен — забеляза Дитерсдорф.
— Великодушен съм само по отношение на тези, които го заслужават.
За миг се създаде впечатлението, че между него и Дитерсдорф ще избухне свада, но Хайдн се обърна към императора с думите:
— Не се сърдете, ваше величество, ние сме лоши дипломати, ала до един вземаме присърце всичко, свързано с музиката.