Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Е, разбира се, ако повече ви допада Стефани…
Волфганг се намръщи. Не, той не желае да се свързва отново с него.
— Заема ли се с либретото, ще успея да издействувам поставянето на дадена опера. Дори на „Фигаро“.
— По какъв начин? — Въпреки недоверието си към да Понте Волфганг не можа да скрие любопитството си.
Поетът се изправи, премести бастуна зад гърба си и се опря на него, заемайки театрална поза.
— Това ще бъде комедия на интригата, достойна за самия Фигаро — заяви той.
— А как стои въпросът с Орсини-Розенберг? Той сам ми даде поръчка за опера.
— Всичко зависи само от Йосиф, каквото и да твърди директорът. Да се склони Йосиф да даде разрешение за поставянето на пиеса, която сам е забранил, е истински подвиг. Ще напиша няколко сцени, като изпусна всеки намек за политика. Ще създам любовна комедия с всякакви хитроумности. Бихте ли могли да напишете няколко арии, за в случай че Йосиф пожелае да има представа за бъдещата опера? Почти съм уверен, че тогава ще даде разрешение. И това ще бъде победа, нали, драги Моцарт?
Да Понте говореше така красноречиво, така пламенно, че Волфганг в края на краищата кимна в знак на съгласие; той бе по-скоро заинтригуван, отколкото убеден; все още го мъчеха съмнения.
Няколко седмици по-късно да Понте връчи на Волфганг първото действие. Това се оказа почти превод на комедията от френски на италиански, но всички социални и политически нападки бяха изпуснати. Да Понте бе успял лаконично и остроумно да изложи сюжета, както се изискваше за една опера буфа. „Венецианецът добре си знае работата — помисли Волфганг; — може да не е роден за поет, но е опитен занаятчия.“ Първите арии на „Фигаро“ се оформяха бързо; като ги пишеше, Волфганг постоянно мислеше за Бенучи, а характерът на главния герой намираше жив отклик в душата му. Женските партии и ариите на графа му се удаваха по-трудно.
През същото време да Понте се обърна към императора с молба за аудиенция.
Йосиф охотно се съгласи да приеме поета. Императорът бе обременен с най-различни проблеми от държавна важност, затова разговорът с да Понте бе за него почивка. Йосиф не се доверяваше много на новия придворен поет, но с венецианеца никога не му беше скучно, както с много други. Забавляваше го смелостта му. И досега помнеше първата си среща с него.
Навремето да Понте се бе явил при императора с препоръката на Салиери и бе помолил да го назначат на длъжността придворен поет.
— А колко пиеси сте написали, синьор да Понте? — попита Йосиф, на което поетът незабавно отговори:
— Нито една, ваше величество, нито една!
— Великолепно! — разсмя се императорът. — Най-после да срещнем една муза-девственица!
Да Понте се поклони в знак, че е оценил това bon mot40 на императора и Йосиф, доволен от собствената си находчивост, назначи да Понте за придворен поет. Наистина либретата му съвсем не блестяха със същото остроумие, както речта му, но венецианецът винаги си имаше обяснения за това и обикновено твърде забавни. Все пак Йосиф доста се учуди, задето да Понте желае да превърне комедията на Бомарше в опера. Императорът много се гордееше със своята начетеност, но не можеше да допусне така скандално да се осмиват хората със знатен произход.
— Синьор поете, имахме основателни причини да забраним комедията — строго изрече императорът.
— Напълно правилно, ваше величество. В пиесата има много пошлост и грубост. Но аз пропускам всичко, което е насочено против благоприличието и добрия вкус.
— Нима това не е солта на пиесата?
— Разрешете да не се съглася, ваше величество: солта на пиесата е в любовната й интрига, чието изкуство вие владеете до съвършенство. А музиката е очарователна. Написана е от Моцарт.
— Той има възхитителни концерти за пиано, но е написал все пак само една опера — „Отвличане от сарая“, — а и тя не представлява особена ценност.
— Ако не беше благосклонното отношение на ваше величество, аз също не бих написал нищо тук.
Йосиф се колебаеше. Признателността на да Понте го поласка.
— Ваше величество, защо не прочетете либретото и не чуете музиката? Вие притежавате толкова великолепен вкус, че присъдата ви ще бъде окончателна за мен. Ако операта не ви хареса, няма дори да се опитам да бъде поставена „Фигаро“ другаде, въпреки че ме молиха за това.
— Другаде? — Йосиф присви вежди.
— Постъпиха молби от Лондон и Милано. Но лично аз бих предпочел да видя постановката на тази опера във Виена. Ваше величество, ако не пожелаете да я подкрепите, ще унищожа всичко, което е вече готово.
40
Остроумие (фр.) — Б.пр.