Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

А неговите проблеми бяха много по-важни. Приказки за безразсъдствата на сестра му, която заемаше френския трон, се носеха из дворците на цяла Европа и до него достигна слухът, че във Франция Мария Антоанета съвсем не се ползува с обичта на поданиците си. Ала него, човека, известен с просвещенските си възгледи, както сестра му с егоизма си, него, който за пет години от смъртта на майка си проведе в империята повече реформи, отколкото Мария Терезия за цялото си царуване, също не можеха да търпят и му оказваха упорита съпротива като на някакъв завоевател. Сега Мария Терезия се славеше като „велика императрица“ и народът тъгуваше за „добрите стари времена“, макар че през царуването си тя бе успяла да изгуби значителна част от своята империя. На всеки благородник, който споделяше уважението му към масонството, се падаха трима мразещи масонството и боящи се от него.

След като отмени крепостното право, отне ограниченията за евреите и обложи с данък благородниците и духовенството, го обвиниха, че е предал своята класа. Опита се да направи образованието достъпно за всички — тогава почнаха да му внушават, че това е в разрез с природата на човека. Всичката трудност е там, е кисела усмивка си мислеше Йосиф, че поданиците му биха искали да имат крепостни, на които, ако пожелаят, да плюят в лицето, да мразят евреите, да не плащат данъци и да харчат пари за украсяване на църкви, макар на всяка крачка да цари нищета. Народът му не желае да подобри живота си: иска само едно: зрелища и развлечения.

Йосиф даде знак на музикантите да започнат и сякаш цял се превърна в слух. Това очакваха от него. Минаваше за меломан — единствената област, в която той, както смятаха всички, превъзхождал майка си. Йосиф се замисли: какво да предприеме по отношение на Мария Антоанета?

След като Алоизия Ланге и Валентин Адамбергер изпяха арии от Глук и Салиери — даваше им се предпочитание като на придворни музиканти, — Волфганг изпълни новия си концерт за пиано в до-мажор.

Волфганг свиреше безупречно чисто, с всичкото изящество, на което беше способен, и чувствуваше: този концерт не отстъпва по изразителност на предишните. Към края на първата част той вече изпитваше силно вълнение — може би най-голямото в живота му. Ако е неизбежно настъпването на Страшния съд, нека бог чуе тъкмо тази негова творба.

По време на втората част публиката започна да се върти на столовете, а при финала някои се заразхождаха от ложа в ложа. Волфганг видя, че императорът му ръкопляска, но някак разсеяно, сякаш мислите на монарха витаеха в този миг нейде далеч; дочу освиркване сред аплодисментите, а те бяха доста сдържани.

Във втората част от програмата фигурираше концертът за пиано в ре-мажор от Хайдн; композиторът помоли Волфганг да изпълни соловата партия в него. Моцарт бе силно поласкан от молбата на приятеля си и свири с не по-малко увлечение, отколкото собствения си концерт. Музиката му се стори очарователна, пропита с тънък лиризъм; мелодичният и мъжествен концерт на Хайдн направи силно впечатление на Волфганг и той много се огорчи, че аплодисментите бяха по-скоро вежливи, отколкото възторжени.