Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Алоизия погледна акомпаниращия й Волфганг, но срещна безстрастния му израз, сякаш пред него не стоеше жив човек, а някакъв инструмент.
„Каквито и чувства да е изпитвал Волфганг към тази жена в миналото — реши Леополд, — сега от тях не е останала нито следа.“ Той изръкопляска на певицата и каза:
— Госпожо Ланге, разбрах причината за вашия успех. Гласът ви е чудесен и го владеете прекрасно.
— Вашето мнение ме ласкае, господин Леополд — отвърна тя с нисък поклон. — Много съм слушала за вас още от дете.
— Още от дете? — Да не би да си въобразява, че така лесно ще го подкупи с този комплимент?
— Да — отговори тя с неочаквана искреност. — Баща ми беше музикант до самата си същност; той ме обучаваше с надеждата, че семейство Вебер ще бъде така музикално, както вашето. Възхищаваше се от начина, по който обучавате Волфганг.
Леополд изрече смутено:
— Децата растат и си мислят, че светът винаги им е длъжник. А той нищо не им дължи. Те получават само това, което могат да дадат.
— Същото твърдеше и баща ми. Така му се искаше да прослави името Вебер! Но сред певците няма деца-чудо.
— Много ли обичахте баща си? — замислено попита Леополд.
— Много. Колкото Волфганг обича вас. Ако татко беше жив…
Госпожа Вебер се намеси:
— Всичко, което съм вършила, господин Леополд, съм го вършила за децата си. Да отгледаш четири дъщери сама в този жесток свят не е лесно. Смятам и на вас понякога ви се е налагало да извършвате постъпки, за които после човек не си спомня с удоволствие.
За миг Леополд дори изпита симпатия към Цецилия Вебер, но веднага си спомни как тя се бе опитвала да компрометира сина му и разбра: никога няма да й прости това, колкото и усилия да полага. И премълча. Цецилия заговори за музиката. Мълчанието като че й действуваше на нервите и тя бъбреше за каквото й дойде.
Като видя как се намръщи татко, Волфганг веднага стана. Обедът мина по-добре, отколкото очакваше. Поне татко се убеди: Веберови са хора като всички други, а Цедилия е в състояние да те умори от приказки.
— Време е — безцеремонно я прекъсна Волфганг. — Довечера имам концерт и всички трябва да си починем дотогава.
— Господин Леополд, надявам се, че ще се видим с вас отново — каза госпожа Вебер. Алоизия благодари на Леополд за вниманието, с което той слуша пеенето й, но най-много от всички го плени Софи: през цялата вечер тя не изрече почти дума, затова пък се грижеше за гостите приветливо, а с това качество не се отличаваше никой друг от семейството.
Следващите седмици бяха изпълнени с такова трескаво напрежение, че Леополд мечтаеше само за едно — всичко да свърши по-скоро. Постоянната възбуда, бурната дейност го изморяваха. Сякаш Волфганг си беше поставил за цел да зашемети баща си със своите успехи. Леополд писа на Нанерл:
„Брат ти свири на публични концерти толкова много, че се учудвам как още се държи на крака. Обаче той твърди, че това му е много приятно, и колкото и да е зает, винаги бил готов да свири, а да напише нов концерт не било нищо за него.
Откак съм тук, пианото на Волфганг много пъти бе пренасяно до театъра, до казиното Мелгрубе и до домовете на безбройните знатни ценители на музиката.
Станал е много известен, в това няма съмнение, но докога? Търсят го много повече като пианист, отколкото като композитор и навсякъде е желан гост.
Струва ми се, че ако брат ти нямаше дългове, можеше сега да има в банката две хиляди гулдена. Такава сума той вече несъмнено е припечелил: само за един концерт в Мелгрубе получи 559 гулдена, а домашните разноски, тоест тези за храната, са съвсем скромни.
Обаче ти знаеш как брат ти харчи парите с лека ръка и се боя, че най-малко хиляда гулдена ще бъдат пропилени просто от неумението му да пести. Но ще си мълча, докато не се посъветват с мен, защото той не ми разрешава да плащам нищо и щом не го питам колко харчи за самия мен, не мога да го питам изобщо за разходите му. Ала нехайното му отношение към парите много ме безпокои и щом в такова благоприятно време като сега той нищо не слага настрана, съвсем не съм убеден дълго ли ще продължи това благоденствие. Брат ти разбира тревогата ми и ме утешава, че когато умре Глук, ще получи придворно място, и добавя, че си води точна сметка за приходите и разходите си, но не ми показва какво е записал, затова се съмнявам дали изобщо ще ми довери нещо.
Лично аз смятам, че докато той се ползува с популярност, трудности за него няма да възникнат, но стига да се изменят вкусовете, веднага ще се окаже в опасно положение. Нека обаче всичко си остане между нас. С божия помощ брат ти може да продължи да бъде любимец на Виена. Бих искал да вярвам, че публиката няма да промени своя вкус. Новите му концерти са чудесни.“