Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг молеше татко да остане по-дълго във Виена, а още по-добре — завинаги.
— Много благородно от твоя страна, но съм свикнал да не завися от никого — каза Леополд.
— Никой няма да те притеснява тук. Ще бъдеш истински господар вкъщи…
— Ти имаш огромна концертна програма — прекъсна го Леополд, — трябват ти и забавления. Аз само ще ти преча.
— Би могъл да ми даваш съвети, както преди.
— А ти ще се вслушваш ли в тях? Пък и по отношение на жена ти няма да е справедливо. Ще си помисли, че вече не е стопанка в собствения си дом, макар че може би нищо няма да каже. А и се налага да бъда близо до Нанерл, когато роди.
Леополд обаче се съгласи да стане масон, разбирайки какво значение придава на това Волфганг.
Синът остана доволен — в ложата проявиха към баща му особено внимание: Леополд бе приет за чирак, а няколко седмици по-късно по молба на Волфганг се състоя церемонията по повишаването му във втората степен — калфа.
И макар Леополд да не изпитваше към масонството толкова силни чувства, колкото Волфганг, все пак му беше приятно, че синът се отнася към него като с връстник и приятел.
А после пристигна известие от залцбургския ковчежник — ако Леополд, получил от Колоредо отпуск за шест седмици и самоволно продължил този отпуск до четиринадесет седмици, не се завърне веднага, по нареждане на негова светлост повече няма да му се изплаща заплата.
Леополд реши да замине, и то колкото може по-скоро.
Денят на заминаването бе посветен на приготвянето на багажа и когато това свърши, Констанце въздъхна с облекчение. Досега в някои моменти й се струваше, че нейният свекър изобщо ще остане при тях. За нея пребиваването му беше трудно време, но слава богу, минаха поне без пререкания — Леополд почти не си позволяваше забележки и дори обикна много Софи, която няколко пъти се отби у тях.
Волфганг изгуби цялата сутрин да приготвя татко за път. Присъствието на Леополд вкъщи създаваше напрегната атмосфера и дори заплашваше да развали отношенията му с Констанце при най-добри намерения на двамата — Волфганг отлично разбираше това в душата си, — но не му се искаше и татко да замине: такава нужда имаше от него, така го обичаше. И защо винаги трябва нещо да стои помежду им? След време татко и Констанце ще почнат да се разбират. И какво щастие ще настъпи тогава!
— Не заминавай, остани с нас още малко — каза Волфганг.
— Аз сам не искам, но трябва — печално изрече Леополд. — От съвместния ни живот няма да излезе нищо хубаво. Ще ви бъда пречка, колкото и да се преструваме един пред друг.
Тропотът на пристигащата кола прекъсна разговора им. Всички думи вече са казани, раздялата не бива да се протака — така е най-добре.
И когато Волфганг поведе баща си надолу по стълбите, Леополд въпреки желанието си да се владее, неволно стисна ръката на сина си. Той мислеше за своите години, за това, че му остава още малко живот, и в сърцето му се прокрадна страх — ами ако не види повече сина си?
Същото предчувствие обзе и Волфганг; докато слизаше по стълбите, татко трепереше сякаш в треска. Ръката му беше студена като лед, като самата смърт.
Констанце не слезе с тях — нека Волфганг в последните минути остане насаме с баща си, — но той й извика отдолу:
— Щанци, няма ли да се сбогуваш с татко?
В тона на Волфганг звучеше настойчивост и тя побърза да слезе. И застана смутена, без да знае какво да каже за сбогом.
Леополд пое ръката й — но колко трудно е да показваш чувства, които не изпитваш — и попита, само за да каже нещо:
— Едва не забравих: защо прекъснахте уроците по пеене? Гласът ви е толкова приятен.
— Нямам време. Карл Томас и Волфганг искат толкова грижи.
— Нали имате прислужница.
— И за двете ни работата е доста. Трябва да вървим все по петите на Волфганг — толкова е немарлив, а напоследък приемаме и много гости. Денят ни е зает от сутрин до вечер.
Не, навярно истинската причина не е в това, помисли си Леополд; Констанце не е лишена от музикалност, но не й достига истинско дарование и влечение към музиката.
Волфганг неочаквано се озова в колата до татко.
— Ще те изпратим до Пуркерсдорф — заяви той; — сядай, Констанце!
Пуркерсдорф беше на няколко километра от Виена и на Леополд и Констанце това се стори неразумно. Но за Волфганг то бе единственият начин да покаже колко тежка е раздялата. И пак нямаше да бъде достатъчно. Когато дилижансът се изгуби от очи, Волфганг изпита ужасна самота. Сега той добре разбираше какви чувства е изпитвал татко, когато го изпращаше с мама за Париж.