Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Тя може! — прошепна Елейн, мъчейки се да прозвучи убедително. Нинив кимна обезсърчено. Ако се наложеше да платят и тези сто златни крони, скоро щеше да им се наложи да продадат накитите, които им беше дала Аматера. Пълномощните писма бяха почти без полза, бе обяснила тя на Нинив — използването им щеше да посочи на Елайда като с пръст къде са били, ако не и къде са в момента. „Само ако ми беше останало време да я разубеди, щях да спра всичко това. Като мой Стражник, тя трябва да прави каквото й кажа. Не е ли така?“ Но ако се съдеше по свидетелствата до този момент, послушанието не беше част от връзката. Дали пък онези Айез Седай, които бе издебнала, докато го правеха, не бяха взели и някакви клетви от мъжете? Сега, като си го помисли, реши, че поне една го е направила.
Биргит сложи стрела, вдигна лъка и стреля, сякаш без да се спре, за да се прицели. Елейн се смръщи, но стоманеният връх се заби точно в средата на издялания бял кръст. Преди още стрелата да е спряла да трепти, втората се обърса в нея. Този път Биргит изчака за миг, но само докато първите две, залепени една до друга стрели се успокоят. Всички зяпачи ахнаха, когато третата стрела разцепи първата, но това не беше нищо в сравнение с мъртвата тишина, когато четвъртата направи същото с втората. Веднъж можеше да е случайно. Втори път…
Очите на Лука като че ли се канеха да изхвръкнат от орбитите. Със зяпнала уста той се втренчи в дървото, после в Биргит, в дървото и пак в Биргит. Тя му подаде лъка, но той само поклати глава отчаян.
Изведнъж уредникът на менажерията захвърли колчана и разпери широко ръце с радостен вик.
— Край! Никакви ножове! Само стрели! От сто крачки!
Коленете на Нинив омекнаха и тя се отпусна в ръцете на Елейн, докато мъжът обясняваше какво иска, но не възрази и с един звук. Том и Джюйлин събираха пари от останалите; повечето пускаха монетите с въздишка или със смях, но Джюйлин трябваше да сграбчи ръката на Лателле, която се опита да се измъкне, и й каза няколко гневни думи, преди тя да извади монетите от кесията си. Това значи бяха нагласили двамата. Трябваше хубавичко да им се накара. Но по-късно.
— Нана, не си длъжна да го приемаш. — Нинив не отговори. Само зяпаше Биргит със замъглени очи.
— А облога ни? — обърна се Биргит към Лука, когато въздухът му свърши. Той направи гримаса, след което бръкна бавно в кесията си и й подхвърли една монета. Елейн улови блясъка на злато под слънцето, докато Биргит я оглеждаше, след което му я хвърли обратно: — Залогът от твоя страна беше сребърен петак.
Очите на Лука се облещиха от изумление, но после той се засмя и притисна златната крона в ръката й.
— Заслужи си я до последния медник. О, самата кралица на Геалдан може да дойде да гледа такова изпълнение като твоето. Насам, народе! Биргит и нейните стрели! Ще трябва да ги боядисаме сребърни, както и лъка!
Елейн отчаяно зачака дано Биргит обърне поглед към нея. Само това липсваше. Ако изпълнеха желанието му, щяха все едно да поставят знак, за да ги намери по-лесно Могедиен.
Но Биргит само подхвърли монетата в дланта си и се ухили, после каза:
— Боята само ще развали този овехтял лък. И ме наричай Мерион: това беше името ми веднъж. — Тя се опря на лъка и се усмихна още по-широко: — Може ли и аз да получа една червена рокля?
Елейн въздъхна облекчено, а Нинив изглеждаше готова да повърне.
Глава 37
Представления в Самара
Нинив може би за стотен път вдигна кичур от косата си и въздъхна. През стените на фургона се носеше мърморене и смях от стотици, ако не и хиляди човешки гърла и далечна музика. Не беше възразила да изкара шествието по улиците на Самара във фургона заедно с Елейн — няколкото бегли надничания през прозорците я бяха убедили, че не й се ще много да е навън сред гъстата тълпа, която едва отваряше път на фургоните — но щом погледнеше медночервеникавия цвят на косата си, си казваше, че хиляди пъти би предпочела да се премята във въздуха с братята Чавана, вместо да я боядиса така.
Стараейки се да не обръща повече внимание на себе си, тя се уви плътно с простичкия тъмносив шал, обърна се и се сепна, като видя Биргит, застанала на прага. По време на шествието жената се беше возила във фургона на Кларине и Петра и двете с Кларине бяха поправяли резервната алена рокля, която тя беше ушила за Нинив по поръка на Лука; той беше дал указанията си на Кларине още преди Нинив да се съгласи. Сега Биргит я беше облякла, боядисаната й в черно дебела плитка беше преметната през рамо и нагласена между гърдите й и тя изобщо не се притесняваше от дълбокото квадратно деколте. Само видът й накара Нинив да се загърне още по-плътно в шала — Биргит не можеше да покаже и нокътче повече от бялата си гръд и да претендира за каквото и да било благоприличие. Дори и така, подобна претенция щеше да е твърде неубедителна, направо щеше да предизвика смях. Нинив я загледа и стомахът й се стегна на възел, но не заради облеклото или оголената плът.