Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
А тези земи са скрити зад лъчи светлина. Отдалечени са от света ни на разстояние, колкото е дебелината на една сянка. И само с Единната Магия се пробива сянката и светлината, защото даже да е тънка като скреж Стената, тя е бездна и е по-далечна, отколкото до вечността.
И зад нашия свят има още един, досущ както под отразеното във водна гладина се спотайва светът на езерни гадини. И скритият зад стената от светлина и сянка свят е по-обширен и богат от този, но необитаем, а шарканите живеят в земя сред небесата.
И смутих се Аз пред това чудо, спряхме Ние, но за кратко. Достигнахме шарканските леговища и ги изненадахме. Настъпихме и стъпкахме личинките на страховитите лами, роднини на змейовете, разорихме гнездата змейски и убивахме змейчетата им, а те храбро съскаха насреща, но напразно.
И повелих воините да пленяват люспестите чеда на шарканите. И щом станаха доста пленници на брой, обещах на шарканите да върна рожбите им, но ако ни признаят за господари и приемат да се слеят в Едно с Нас.
И постъпих така, защото знаех отпреди, че змейовете милеят над всяко неузряло създание, а за своите деца — най-много. И мислех Аз, че така ще ги покоря, че те ще преклонят глави пред Мен-Нас, за да опазят живота на своите малки.
Но възрастните шаркани отвърнаха: Не!
И на часа встъпиха в битка.
И траеше това сражение два пъти по двайсет дни.
И изтласкаха ни шарканските ята обратно в нашия си свят и залостиха Вселенските отвори.
И не ни преследваха и наказваха, както бихме сторили Ние на тяхно място.
И заради това се заблудих, че съм ги уплашил до смърт.
Затова веднага започнах да подготвям нов поход, който да е последен и да донесе победа и Единение с шарканите. И бленувах Аз, че скоро освен ръце и нозе ще имам криле и светкавици.
Подготовката продължи четири по двайсет години и още три по двайсет, защото исках да събера всичките си сили.
Облякох бойците, слети в Един воин, в одежди от Сила. А тази сила е тънка като влага по кожата, но е по-здрава от всичко мислимо. Тя предпазва от огън и от лед, от морска вълна и от разреден въздух. И може да бъде както Щит, така и Меч.
Свалих с новата Магия капки от Небесния огън, в които топях паднало отвъд небето желязо и изковах остри мечове, споени с магическа сила, така ги направих непобедими.
А капките от Небесния огън можеха да се разпалват в жестоки малки слънца, които превръщаха в пепел и прах всичко наоколо и поболяваха самата земя под себе си, и правеха въздуха отровен!
Ужаси се сърцето Ми от мощта на Капките, но натрупах запаси от тях, за да изгоря гнездата на непокорните шаркани, защото пред яростта им не устояваха дори щитовете от Сила, когато се оказваха близо.
И така вече бях напълно готов да покоря змейовете и да ги направя част от Себе си, част от Моя народ, и те щяха да заемат по-високо място от слугите-животни, въпреки че не бяха Истински хора, а даже и хора изобщо.
Аз пеех за идната победа.
Горко ми. Много се заблуждавах.
Аз мислех, че змейовете са уплашени и че треперят зад Стената светлина и сянка, че поучават малките шарканчета да се пазят и бягат от Нашето могъщество и устрем.
Но шарканите през цялото време на подготовката Ми, което в техния свят продължило само малко по-малко от четири по двайсет лета, се съветвали как да постъпят с Нас. И не всички шаркани били убедени какво да сторят, но накрая всички се съгласили.
О, тези чудовища, които наричат слънцето свой Събрат! Те не разбират човешките думи Добро и Зло, защото гледат с други очи. Кръвта им е гореща като вулканична лава, но умът е студен и жесток, двайсет пъти по-студен от леда, непреклонен пред гибел на дете, родител или любима. Нищо не пречи на един шаркан да изпълни дълга си, както го разбира с коравото си сърце, което омеква пред странни за Нас неща. Нищо не отклонява полета на змея, полет, прав като слънчев лъч — дори и неговата собствена смърт.
Змейовете не знаят пощада, защото не познават наказание и отмъщение, вина и закон, а само неща, за които хората нямат думи, а шарканите не обясняват!
Настъпи часът и повелих на своите части, умове на магове да отворят Вселенските портали. И твърде леко се отвориха проливите към Отвъд!