Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
И той отлетя.
Аз се родих и привърши първото ми детство за тялото, последно за душата. Аз изобретих Магията, открих Първата ѝ вълна и се научих да се плъзгам по нея като по морските дипли. Яхнах Първата вълна и видях — Старите правят заклинания, които са раболепни пред световните стихии. Аз се присмях на влъшеството на Неистинските хора, отхвърлих го и го презрях.
Когато носех още първото си тяло, Истинските хора живееха трудно и в лишения, но вече умеехме неща, които Старите не можеха. Старите не вземаха животни за слуги, защото мислеха всички твари за равни. И тази заблуда правеше Старите да са Неистински хора.
Аз отрекох заблудите на Старите, но прозрях, че има неща, които дори те вършат правилно. Майките да говорят и чуват без думи рожбите си, даже когато те пораснат и са далеч от тях; влюбените да сливат не само тела, но и душите си, така че да чувстват болката и радостта на другия съвсем като своя собствена; ловците се случва да виждат през очите, да чуват през ушите и да подушват през носовете на кучетата си, соколите и морските хиени. И това, което съзрях, че Старите вършат правилно, даде храна за ума ми, разцъфтя и върза плод.
И един ден възмъжах и се бих с Вожда на моя остров, за да заема мястото му. Надвих го с новите си умения и още изстиваше кръвта му, когато неговата жена ме прие в себе си. И след това казах на моя народ…
Аз казах на моя народ Атълани:
Небесният огън иска Магия от нас! Магията е във всеки ум, а умът на Истинските хора е по-висок от полета на птиците. Магията е сила, по-могъща от бурите, които ни заливат с вълни и съсипват труда и живота ни. Магията е като животно, което може да се впрегне да тегли лодка, както това прави морска хиена.
Народът Ме слушаше и изпитваше почуда, но ми вярваше, защото бях негов Вожд.
И докато говорех на Атъланите, прозрях, че има Втора вълна Магия — още по-мощна. И Втората вълна не само хваща волята на живата твар, тя подчинява телата, като заобикаля ума.
И от този ден Аз започнах да влизам в умовете на моя народ, както телом влизах в колибите им. И дарявах на страдащите облекчение, на болните — изцеление, на празните — развлечение. Зараствах рани, прогонвах недъзи, извайвах сила и красота на плътта.
И дадена Ми бе от Втората вълна сила да убивам, но не както преди да заповядам на противника сам да се убие или загуби разсъдък. Както лекувах, така можех вече да прекъсвам живота, без да докосвам с ръка, камък или тояга, с изпилен зъб на морско животно, сплетено въже или подострен бамбук.
И така премахнах онези недостойни Истински хора от племето си, които още хленчеха за бащиното покровителство на Старите. Премахнах също онези, които искаха да са вождове, но не за величието на Истинските хора, а само за свое удовлетворение.
Аз съединих умовете и сетивата на всички хора от племето и вече всеки Атъланин имаше толкова очи, ръце и крака, колкото бяха възрастните хора сред нас. А само децата останаха вън от това Единение, защото детското съзнание е разпиляно, объркващо и бурно, не се събира в юмрук, за да се насочи към достойна за стремеж цел. Но децата порастваха и ставаха част от Цялото.
Аз станах Ние, запазих ролята си на обща воля, старейшина на умовете, за да не блуждае народът Ми напразно в желанията си. И разпрострях властта си над всички три пъти по двайсет по двайсет острови, които принадлежат на Атъл-Диин, защото всички са вкоравени отражения на звездите в морето, земи сред водите. И всички Истински хора станахме Едно за по-малко от един коловрат на звездата, която шарканите наричат Янклу.
Аз дадох така величие и щастие на всеки Истински човек, защото всеки от Нас се чувстваше в един и същи миг стар и млад, силен и немощен. А който любеше, споделяше го с Всички, а който ядеше вкусно, услаждаше Всички, а който умираше, той угасваше без страх и болка, защото Ние укротихме ужаса и страданието, което съпътства Преминаването към сянката на небесния огън.
Аз оставих родилните мъки, за да калявам духа на Атъланите. И всеки бе по малко сам за себе си, но повече част от Цялото и Аз имах много двайсетици по двайсет по двайсет по двайсет по двайсет ръце, двойно по-малко сърца и властвах над безчет опитомени животни за лов, храна и развлечения. И можех да летя до облаците, да се гмуркам в дълбините, да бъда мъж, да бъда жена, а всеки Истински човек можеше да бъде Мен, но само Аз бях кормилото на моя народ и по право водех Лодката към великолепието на Атъланите.