Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Но тъкмо когато слях духа на всички тела в Едно божествено тяло, тогава настъпи смъртният час на плътта ми.
И уплаших се, че нямам заместник на руля, а мнозина още пазеха достатъчно личен ум, а сред тях имаше мнозина, пожелали Моето място, без да споделят предначертания План.
Изнамерих жена трудна, чийто разум покорих изцяло, и бръкнах с Магия в утробата ѝ и настаних своята душа и съзнание в готовото да се роди дете. Аз стъпих в нова, здрава и млада лодка, като зарязах старата да потъне.
Прогледнах в утробата тъмна, зачаках да изляза. През ушите на жената, която трябваше скоро да роди, дочух вестта за смърт на старото ми тяло, тя обиколи Островите и вся смут, но започна се родилната мъка и тя затъмни магическите ми умения да виждам какво става извън новото ми тяло, а и жената бе твърде близо до мен, затова страдах заедно с нея.
И нека вярват — появата на нов живот наистина е страшно, сякаш е преминаването към Сянката на Небесния огън!
Свестих се и узнах, сучейки гръдта на жената, че плъзнало е по Атъл-Диин нещастие. Останалите без Кормчия Истински хора се сбили за руля. Блъскали се с тела, но воювали и с оръжията на умовете, защото всеки познаваше Магията, и война се разрази не само по моретата на Атъл-Диин и земите ѝ, но и всред Единното съзнание, което се чупеше и трошеше на парчета. И всеки по-силен подчиняваше на разума си околните и вместо Един Атъланин, станахме множество Единни, които се сражаваха жестоко помежду си.
И кипна в Мен обида горчива, разгневих се и реших да сложа край на безумието, да опазя от потъване Съдбовния план!
Но, горко Ми, не предвидих, че затворен съм в детска плът, а децата се съпротивляват на Магията на Единението, само с голяма воля накарах новата си плът поне да Вижда, но не и да Владее, защото не остана сила за това.
И гневът ми се изля в плач, защото плътта ми диктуваше не това, което исках да правя.
И не ми остана друго, освен да се смиря и да чакам.
И чаках дълго.
Чаках дълго, тринайсет лета, а през тях много пъти животът на новото ми тяло бе на педя от зъби на акула, аз слугувах и ме унижаваха, но изтърпях всичко…
Узрях, прокърви лоното ми, защото детето бе женско, и станах отново в сила да спася своето дело, да върна лодката на Атъл-Диин по пътя на съдбата.
И бях робиня на един от Вождовете-Магьосници, които бяха разкъсали Земята на Атъланите на стенещи от безчестие парчета, от когото се пазех да не разбере кой съм преди срока. Затова показвах покорство, вярност и доволство от жалката си участ и правех всичко, за да му угодя.
Но настъпи ден, в който дойдох по негова воля в ложето му, но не за да го наслаждавам, а с нож от обсидиан. И острието ми пръсна червата на осквернителя на Моето Дело право в скута ми.
И в същия миг го убих и със силата на Магията от Втората вълна, а сетне като тайфун връхлетях и поразих наблизо и отвъд хоризонта всички други Вождове-Магьосници.
И едни от тях лиших от разсъдък и те изтърваха юздите на слугите си, за да ги поема Аз. И освободените им роби ги убиха и Ме прославиха.
А други направих безпомощни и пак ги предадох на Нас и бяха те убити по много начини.
А трети запратих без бавене в Сянката на Небесния огън, защото бяха твърде опасни.
И само шепа Вождове-Магьосници устояха, но аз пратих срещу им войници с възвърнати към пътя на Съдбата умове и ги смазах.
Една година лекувах души и тела, душата Си и тялото Си от раните на войните, разпалени от нечестивите Магьосници, които Ми се бяха противопоставили. Лекувах раните по земите Си. И беше трудно и мъчително.
Но Аз възродих Атъл-Диин, върнах лодката по Пътя.
И вече уреждах по-предпазливо смяна на телата за Моята душа и ум.
И в края на новото издигане заподозрях, че Магията има и Трета вълна, която е всесилна и може да покорява и повелява и онова, в което никога не е имало живот, а неживото е много по-старо и първично от живота.
Аз гледах мравките и събрах армия, много армии, за да поведа друга война, и всяка армия бе един дух и една плът. И пратих воините си, защото Аз бях тях, а те — Мен, към Големите земи, където обитаваха Старите.