Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
И не бе желанието Ми да ги изтребя, но да им дам милост да станат като Истинските хора. Но Старите бягаха в горските дебри, криеха се в планинските пещери, разпиляваха се из безкрайните степи. Те не желаеха щастието и величието на Единението, те робуваха на своите заблуди и започнаха да Ме мразят.
Аз им отвърнах с по-голяма омраза. А когато поемеш по пътя на омразата, всяка стъпка тласка следващата и пряко сили е да спреш или свърнеш встрани, камо ли да отстъпиш назад, защото дирята на ненавистта е огън и няма къде да се върнеш, защото е останало пепелище.
Отвърнах с омраза и започнах да избивам животните, от които се хранеха Старите, но оставях без храна и своите армии.
А по същото време сред Истинските хора тръгна обичай мъже и жени да се харесват и да се плодят според това колко си приличат наглед — теснооки с теснооки, къдравокоси — с къдравокоси, смугли — със смугли, бледолики — с бледолики. Отначало не видях лошо в това, но скоро тръгнаха смущения и съперничество между Истинските хора, извираше то от онази част от умовете им, която оставаше тяхна. И това се случи като поличба и забави завладяването Ми на света.
А Старите се окопитиха и изправиха срещу Мен своята Магия — стихийните заклинания.
И войната стана дълга и безпросветна.
А по същото време се явиха пред Мен шаркани и казаха, че не са доволни от Истинските хора. Казаха, че доброто, което вършим, не тежи колкото грешките ни, които са семена на злото, дори когато не са зло направо. Казаха, че не искат повече да изтребваме животни, които са ловна плячка на Старите, че не искат повече да преследваме и поробваме или убиваме Неистински хора, че искат да се върнем на островите си. Казаха, че ако сторим това, ще ни простят стореното.
Аз, който имах безброй очи и уши, останах сляп и глух за словата на змейовете.
Горко ми!
Горко ми, че не прозрях правда в думите им. Защото вече усещах, че съм стъпил на такава пътека, по която не се върви по свой избор, а самата тя води вървящия, както вятърът носи облак, както морското течение увлича лодка и платната ѝ не помагат.
А шарканите ми дадоха срок да помисля и се оттеглиха, но също така дадоха на Старите нови форми Магия и запряха пътищата ни навътре в Големите земи и блъскахме се в незрими прегради като риби в лед.
Но аз не отстъпих, а продължих да обсаждам непокорените простори на сушата, защото към послушните бях благ, щедър и справедлив, убивах опърничавите само.
И опрях Моята Магия в Магията на Старите, на която шарканите помагаха.
И четвърт двайсетица поколения мина, преди да разбера, че Магията е една и съща — и Моята, и Стихийната, и Змейската! И тогава разплетох възлите на сила и така сломих заклинанията на дръзналите да Ми се опълчат!
Армиите Атълански нахлуха в незавладените земи, но тогава срещнахме змейовете и те Ни казаха: спрете!
И ние се върнахме в земите си сред морета, но останаха по цялата суша наши твърдини, по бреговете — наши пристанища. Със съжаление Аз оставих светът да тъне в мрак и да живее див живот.
А шарканите ми казаха: земята иска да почине от вас, Атълани, вървете си и помислете кое сторихте грешно и непростимо.
Но такава е природата на Истинския човек — посочиш ли ѝ грешките, тя чака разплата и се мъчи да я избегне, не се покайва и не пожелава да поправи лошите си деяния. И впрегнах Аз всички мои мислители да овладеем издъно Третата вълна на Магията, така че Магията да стане съвсем Цяла, да се изравни с Шарканската. И когато стане така, да подчиним змейовете и ги слеем с Нас. И така да се извисим по мощ и величие чак до Небесния огън, за когото змейовете твърдят, че бил техен Събрат и Баща.
И след три по двайсет лета поведох армиите си против змейовете.
Всеки отряд — ръка. Всяка дружина — един воин. Всяка армия — една душа и една плът от множество тела.
И всеки загиващ воин бе като драскотина по снага на великан, снага от множество бойци и те Ми се подчиняваха като един, аз гледах през очите им, дишах през гърлата им и убивах с ръцете им, тъпчех завзетото с нозете им.
Аз намерих Вселенските отвори и проникнах през тях в земите на шарканите.