![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Иначе начинанието ми ще приключи още със следващата крачка... крачката вън от затвора, вън от килията.
Налага се да стисна очи и да събера кураж, за да я направя тази пуста стъпка. Време е!
Прекрачих прага... и нищо. Нищо не се случи. Огледах се -влажен коридор на катакомбите под храма. Човешки подземия - без изненади, не много дълбоки, кой знае защо прокопани от строителите преди много, много лета и зими, пролети и есени.
Дали не е било за добив на камък за храма на Хладния плам? Лабиринтът е простичък, дете би се загубило в него за кратко.
Стигнах до тясно и стръмно стълбище с изтъркани стъпала.
Не спрях, поех нагоре.
Бях горе. Още не навън, но вече в мазето на храма. Натъкнах се на първата жива душа - угрижено, мършаво и уморено човече в кафяво расо. Монахът бродеше между редиците дебели бъчви, като нещо драскаше по восъчна дъсчица, каквито се използват вместо скъпия пергамент от телешка кожа и още по-скъпата хартия.
Не исках да привличам внимание, но за дреболии да използвам магия - също. Притиснах се към покритата с плесен стена с надеждата, че монахът - комай помощник на ключаря или отчето-иконом - няма да ме забележи, а мирно ще си мине нататък, улисан да брои буретата. Уви. Човечето се оказа доста по-внимателно. За своя беля, разбира се.
Дали ме чу, или случайно се озърна? Лицето му се изкриви на една страна, устата се изкълчи, ококори очи, чак и ушите му затрепериха като на инатливо магаре. Изтърва и дъсчицата с прикрепена към нея свещичка. и металния писец. Конвулсивно вдигна ръце и заврещя така, все едно го колеха за курбан. Откъде такъв глас в дръгливото му тяло?! Току-виж таванът рухне от толкова вопли. Без да спира да крещи, монахът хукна, сякаш се спасяваше от всички демони на преизподнята без изключение. И най-глупаво побягна не към стълбата нагоре, а по кръговия коридор на мазето. След малко, ако продържаваше да тича така, щеше пак да се появи - от другата страна. Казах си, че втора среща с мен няма да преживее - сърцето му биеше по-силно от крачките. Затова побързах да се махна - навън.
Какво толкова го уплаши? За миг ми хрумна да сгъстя малко въздух за огледало, после махнах с ръка.
Стълбата водеше към страничния неф на храма. От все душа се надявах тъкмо там да няма много богомолци - този култ и без туй не бе много популярен сред простолюдието.
Тъкмо преди да изляза, се сетих, че кафявия цвят на расото е необичаен за жреците на Хладния плам. Това беше работното облекло на белодрешниците - служителите на Спасителя. Какво е търсил тук, и то с толкова делови вид и занимание? Хм.
Вече знаех, че няма да имам късмета да се измъкна незабележимо. И познах - в храма се провеждаше служба.
Нечувана и неочаквана. В чия глава би хрумнало предположение какво ще видя! Не и в моята...
Пред олтара рамо до рамо стояха главният жрец на Хладния плам и епископът от църквата на Спасителя. Народ -колкото солена риба в каца. И щом се появих от страничната вратичка всички очи се обърнаха към мен.
Чак се почувствах неудобно.
Последвалото не може да бъде описано от ничие перо, включая и моето. Стотици гърла нададоха рев на ужас, ехото се заудря като птица, като заслепен от слънчева светлина прилеп във високите сводове. Жрецът и свещеникът се проснаха ничком и трескаво запълзяха под масата с дарове, като се блъскаха един друг. Все едно там, под масата ги чакаше награда... или единственото на света сигурно убежище?
Богомолците се люшнаха като развълнувано море и, като се спъваха, падаха и тъпчеха, се втурнаха вън от храма. Пред вратата се образува меле, писнаха истерично жени, някои се опитаха да достигнат украсените с витражи прозорци. Повалените хора се свиваха, закриваха глави с ръце, някой сами клякаха, без да ги е бутала тълпата, и тихо виеха от страх. А един мъжага необуздано изкрещя "Последния ден, братя, последния ден!" и... се нахвърли върху жената до себе си. Тръшна я на пода, запретна й полата, вирнаха се бели крака. Не съм убеден, че пищящата жена забеляза какво правят с нея.
Подът в храма, както става винаги при паническо бягство, се осея с парчета плат, дребни предмети, откъснати кесии, някакви стъпкани вързопчета... и множество неочаквани вещи - парцалена кукла например, въпреки че не забелязах деца... и други неща, които не бих си помислил, че се мъкнат в храм.