Политичестки ред и политически упадък [bg]

Ефективността на процеса на вземане на решение с консенсус обаче рязко се влошава, когато групите стават по – разнородни и размерът им се увеличава. Това означава, че решенията в повечето групи се вземат не въз основа на съгласие, а в резултат на одобрение от страна на известна част от цялата група. Колкото по – малък процент от групата е нужен за вземането на решение, толкова по – лесно и по – ефективно става това. Компромисното съотношение между процента нужни гласове и цената за вземане на решение, измерено във време и усилия, е илюстрирано във фиг. 22. Както знае всеки, който е ръководил среща на клуб или комисия, цената на едно решение се повишава експоненциално, ако трябва да бъде взето с консенсус от голяма група.

Ето защо решенията, взети по силата на правилото за гласуване с мнозинство (50 на сто плюс един), което често се използва в демократичните страни, са много далече от идеалната демократична процедура, тъй като могат да лишат от граждански права почти половината от населението. Всъщност при мажоритарната избирателна система (или т.нар. система на относителното мнозинство) малка част от избирателите могат да вземат решения от името на цялата общност. (Такава е избирателната система на Съединените щати и Обединеното кралство, като през 1992 г. САЩ избират Бил Клинтън с 43% от гласовете, а Великобритания Тони Блеър през 2001 г. с 42%).

Очевидно е, че правила от типа на гласуване с относително мнозинство не се приемат въз основа на някакъв дълбок принцип на справедливостта, а по – скоро са целесъобразни от гледна точка на това, че намаляват разходите по вземането на решения и позволяват на големи общности да намерят някакво решение. Демократичните държави използват други механизми за налагане на решения и намаляване броя на потенциалните вето играчи.

Те включват правилата за закриване на заседание, които позволяват прекъсването на даден дебат и ограничават възможностите на законодателите да предлагат изменения, както и така наречените „реверсионни“ процедури, в случай че народните представители не могат да постигнат съгласие по важни въпроси като бюджета. Съгласно Конституцията „Мейджи“, ако парламентът не може да постигне съгласие по приемането на нов бюджет, автоматично влиза в сила бюджетът за предходната година. Според приетите в Чили и други латиноамерикански страни реверсионни правила при неуспех в процедурите по определяне на бюджета правомощията по приемането му се връщат в ръцете на президента и на изпълнителната власт.