Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
От нейна страна, това беше възможно най-грубото напомняне за обещаните му сто златни марки, но за първи път и то не го разколеба.
— Достатъчно народ ли? Достатъчно народ! Хората трябва да бъдат привлечени, жено. Чин Акима е там вече от три дни, а при него има един, който жонглира с мечове и секири. И цели девет акробати. Девет! Някаква си жена, за която не бях и чувал, имала две акробатки, които правели на висящо въже такива неща, от които и очите на Чавана ще изхвърчат. Ти на тълпите хич не разчитай. Силия Церано има мъже с боядисани лица като дворцови глупци, които се плискат с вода и се удрят с волски мехури, хората й плащат по един сребърен петак отгоре само за да гледат! — Изведнъж той изгледа Биргит с присвити очи. — Ти какво ще кажеш, да вземем да ти боядисаме лицето? Силия няма жена сред глупците. Някои от конегледачите сигурно ще се съгласят. Изобщо не боли да те удрят с надут мехур, а и ще ти платя… — Той млъкна — не обичаше да се разделя с парите си повече от Нинив — но Биргит веднага запълни паузата.
— Аз не съм глупак и няма да бъда глупак. Аз съм стрелец.
— Хм, стрелец — измърмори той, оглеждайки сложно оплетената лъскавочерна плитка, преметната на лявото й рамо. — Остава да ми кажеш, че името ти е Биргит. Що за човек си ти? Да не си от ония идиоти, дето търсят Рога на Валийр? Дори и да съществува тази щуротия, с какво всеки от вас има повече шанс да го намери от другите? Бях в Иллиан, когато се полагаха Ловджийските клетви и на Великия площад на Тамаз се бяха струпали хиляди. Но въпреки славата, която можете да спечелите, нищо не може да засенчи аплодисментите на…
— Аз съм стрелец, хубавецо — намеси се твърдо Биргит. — Намери ми един лък и ще надстрелям теб или който и да е от твое име, залагам сто златни крони срещу една твоя. — Елейн очакваше Нинив да хлъцне — те трябваше да платят залога, ако Биргит загубеше, а каквото и да твърдеше, Елейн не смяташе, че е възможно Биргит да се е възстановила съвсем — но Нинив само затвори очи и вдиша дълбоко и много дълго.
— Жени! — изръмжа Лука. Том и Джюйлин можеха и да си спестят одобрителното споглеждане. — Ти си същата като лейди Морелин и Нана, или както там се казват наистина. — Той заметна в широк жест коприненото си наметало към междувременно струпалите се наоколо мъже и жени. — Може и да е отбягнало от зоркото ти око, Биргит, но мен ме чака представление, а конкурентите ми вече изсмукват паричките в Самара, обирджии проклети.
Устните на Биргит се извиха в лека усмивка.
— Страх ли те е, хубавецо? Добре, твоя залог можем да го свалим на сребърен петак.
Елейн си помисли, че Лука ще получи припадък. Вратът му изведнъж сякаш се оказа твърде широк за яката.
— Ще ти донеса лъка си — почти изсъска той. — Можеш да си отработиш стоте марки, като ти боядисам лицето, или с чистене на клетките, все едно!
— Сигурна ли си, че си съвсем добре? — попита Елейн Биргит, докато той се отдалечаваше. Единственото, което успя да долови, беше повтарящото се „жени!“ Нинив гледаше жената с плитката така, сякаш земята под краката й всеки момент щеше да се отвори и да я погълне — нея самата, не Биргит. Неизвестно защо куп конегледачи се бяха струпали около Том и Джюйлин.
— Хубави крака има — каза Биргит, — но аз никога не съм харесвала високи мъже. Като добавиш и едно красиво лице, нищо не може да ги трогне.
Петра се беше присъединил към групата мъже — два пъти по-едър от всички. Той каза нещо и двамата с Том си стиснаха ръцете. Братята Чавана също бяха там. Както и Лателле, която заговори нещо сериозно с Том, мятайки мрачни погледи към Нинив и двете жени с нея. Докато Лука се върне, с един лък с неопъната тетива в ръка и колчан със стрели, всички бяха зарязали фургоните, конете и клетките и се бяха струпали около Том и хващача на крадци. Всички тръгнаха след Лука, който ги поведе малко извън бивака.
— Смятат ме за добър стрелец — каза той и издяла с нож бял кръст на височината на гърдите си в дънера на един висок дъб. Беше възвърнал отчасти самодоволството си и с голямо перчене измери петдесет крачки от мишената. — Аз пръв ще стрелям, за да разбереш с кого си имаш работа.
Биргит взе лъка от ръката му и измери пред изумения му поглед още петдесет крачки. Поклати глава, оглеждайки лъка, но го преви върху обутия си в пантофка крак и изпъна тетивата с едно плавно движение, докато Лука, Елейн и Нинив стигнат до нея. После измъкна една стрела от колчана, който носеше той, огледа я за миг и я хвърли настрана като боклук. Лука се намръщи и отвори уста, но тя вече измъкваше втората. Следващите три също се озоваха върху покритата с листа земя, преди да забие една в пръстта до себе си с острието надолу. От всичките двадесет и една задържа само четири.