Слънце недосегаемо (роман-изповед)

— Добре, ами военнопленници? Имате ли наистина данни от първа ръка? В една диктатура ВИНАГИ има недоволни от режима. Може да си траят, да не смеят дори да надигнат глави, но ги има.

Змейовете като че ли се смутиха.

— Радо… свръхскоростта на реакции и възприемане, наричаме я бързо времеделене, тя ни позволява да разполагаме с достатъчно време, за да пощадим всеки противник, дори в ръкопашно меле. Обаче…

> До ден днешен не сме срещали опозиция на диктатурата сред враговете си. Макар да имаше сред тях заслужаващи да бъдат спасени. Така е поне в тази реалност. Аз не знам как е в другите.

— И… колко нефилими досега сте… спасили? — предпазливо попита Радослав. Страхуваше се, че знае отговора.

— Нито един.

> Този факт силно ни натъжава! — вметна Алванд.

— Има обяснение за това положение, което наистина ни тежи, Радо. Мъртваците.

Младият мъж потръпна.

— Какво за тях?

— Нефилимите притежават една пъклена технология… по някакъв начин отнемат души от разумни същества. Не мога да ти го обясня на Лъжовен език. Трябва да ти разясня какво е душа. Душата е и Съдба. Възниква при зачеването или, обикновено, по-късно. Не знам с какво да я оприлича. Сравненията са хлъзгаво нещо, подвеждат ума, отплесват го към сравненото, към модела. Колкото обясняват един обект или явление, толкова и го изопачават. Ето, ти как си представяш спин на електрона? Никак. Нещо като собствено въртене на частица, само дето електронът не е частица, нито вълна, нито хибрид между двете. Просто има ПРОЯВИ на частица в едно, вълна като друго, но какво точно ПРЕДСТАВЛЯВА… неизразимо е на човешки език, достъпно само на Езика на Мъдростта, но само на него, а аз самият още му уча азбуката… Така или иначе, приеми, че има такова нещо като душа. Не предначертан път, а възможности, които да реализира. Да се роди. Да живее. Да постигне нещо. Да се осъществи без похабяване. Съдбата търпи деформации, но не прекомерни, до неузнаваемост. Такава се „преражда“ като неправилно осъществена. Или пък рядко се случва да я прекъсне такова стечение на обстоятелствата, което също кара душата да се въплъти отново. Поправителна сесия за един живот. Почти никога не се случва с шаркани. Ние осъществяваме съдбата си без изкривяване. Чакай, недей веднага да правиш изводи. Това не е СМИСЪЛ на живота или света. Смисъл няма. Той се изгражда. Нещата просто си съществуват — без цел, докато не ги докосне осъзната съдба-душа.