Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Пъг кимна на думите на внука си и въздъхна.
— Арута, двамата с теб никога не сме имали възможността да сме заедно. След смъртта на първата ми жена се отдалечих от майка ти. Да виждам как тя остарява беше съдба, която се стараех да избегна. — Той се взря в очите на внука си. — Толкова много неща от двамата ти родители има у теб… Знам, че баща ти те обучаваше още от рождение да служиш и че животът ти никога не ти е принадлежал, но също така знам, че той щеше да ти намери много по-лека роля, ако беше решил, че ти липсват качества: нямаше да ти позволи да последваш пътя му, ако беше по-нищожен от това, което си. Ето защо ти казвам отново: трябва да израснеш. Патрик може един ден да се окаже достоен водач, но този ден все още не е дошъл. И в нашата история често се е оказвало, че някой в ролята на съветник е успявал да ограничи избора, лежащ пред владетелите. — И като си спомни за лудия крал Родерик, Пъг добави: — Навярно е трябвало да използваме повече такива мъже в миналото.
— Ще се постарая, дядо — промълви Арута.
— Не че искам да давам съвети, тъй като аз самата навремето не се справях много добре с подчиняване на правила, но ми се струва, че докато приключим, ще се наложи да направиш повечко опити — каза Миранда.
Арута съвсем посърна.
— Знам. — Един слуга обяви, че вечерята им е готова, и те се преместиха в съседната стая. Пъг мислеше за една от причините Арута да изглежда толкова изтощен: притеснението за собствените му синове.
Джими се огледа. В последните два дни през района, където бяха спрели, бяха минали много патрули. Бяха се опитали да влязат в града, но през поставените пред портата постове не пускаха никого. Онзи, който командваше в Крондор, все едно дали генерал Дуко, или някой друг, беше решил, че проникването на кралски агенти е сериозна заплаха, и беше блокирал града.
Никой не притесняваше наемниците и търговците, струпали се извън градските стени, стига и те да не създаваха неприятности. Предната нощ край един голям огън близо до техния беше избухнала голяма крамола, може би заради комарджийски дълг, заради жена или кръвна обида, Джими така и не разбра, но свадата набързо бе потушена от едно отделение войници, които се изсипаха на коне и разпръснаха всички. В акцията нямаше и помен за някаква изисканост или ред — най-обикновен разпръскващ рейд, проведен бързо и ефикасно. Имаше няколко убити, още неколцина превързваха раните си, но редът беше възстановен. Повечето мъже извън стените бяха дошли за плячка, за грабеж или за да получат редовно заплащане, а не за да щурмуват един укрепен град.
Джими прецени, че градът може много лесно да се превземе, стига Патрик и армията му да са пред стените, но не бяха. Те бяха в Даркмоор или в поход, а докато стигнеха до Крондор, укрепленията щяха да достигнат впечатляващи размери. Работниците — свободни или пленници, Джими така и не разбра — излизаха всеки ден призори и полека-лека възстановяваха щетите, нанесени от последния щурм на града предното лято.
Беше рискувал с една обиколка на кон покрай главните източни порти и видя, че са възстановени успешно. Макар и не толкова внушителни като предишните, новите порти изглеждаха здрави и добре изработени. Сред тези, които работеха за нашествениците явно имаше опитни дърводелци — нали всеки мъж в Новиндус на възраст, годна за носене на оръжие, беше принуден да влезе в армията.
Привечер на втория ден Малар попита:
— Млади господарю, ще си търсим ли някое безопасно място за спане?
Джими поклати глава.
— Мисля, че видях достатъчно отвън. Време е да влезем в града.
— Простете невежеството ми, но всяка порта и пролука е завардена, както вече видяхме. Как предлагате да го направим?
Джими отвърна:
— Към и от Крондор има повече достъпи, отколкото се вижда. Дядо ми ги знаеше всичките и се погрижи двамата с Даш да ги научим наизуст.
— Възможно ли е брат ви да намери такъв вход?
Джими махна на „слугата“ си да го последва и двамата бавно тръгнаха покрай група умърлушени войници, готвещи се да се настанят в поредната студена нощ около лагерния огън, с малко храна и още по-малко надежди.
— Доколкото познавам Даш, той вече е в града.
Даш седеше, опрял гръб в мръсната каменна стена. Останалите затворници — също. Мъжете се бяха скупчили от двете му страни, но той нямаше нищо против; времето все още беше студено, а пленилите ги не хабяха дърва да топлят робите. Беше само по долна риза и панталони. Ботушите му, палтото, наметалото и всички останали вещи му ги бяха взели.