Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Няма да позволя да се обръщат по този начин към мен, магьоснико! Херцог или не, кралски братовчед или не, ще се върнеш и ще ми поискаш прошка!
Пъг рязко се извърна, но преди да успее да каже нещо, Арута застана пред своя принц.
— Ваше височество! — И сложи ръка на рамото на Патрик, за да го спре, и прошепна: — Това няма да доведе до нищо добро! Успокойте се, ще обсъдим това утре. — И добави шепнешком: — Баща ви няма да е доволен от това. — И преди принцът да успее да отвърне, се обърна и каза: — Дядо, ако вие и съпругата ви благоволите да вечеряте с мен, можем да обсъдим как точно да проведем беседата с Короната. — След което се обърна към останалите присъстващи в залата придворни: — Това е всичко за днес. Съветът е свободен.
След което подкара Патрик през една врата към покоите му, за да не му позволи да нажежи положението още повече.
— На това момче му липсва възпитание — каза Миранда.
Пъг не отвърна нищо, само предложи ръка на жена си и я поведе към заделените им стаи. Знаеше, че внук му ще ги навести веднага щом принцът се успокои.
Арута сякаш се бе състарил с няколко години само за няколко часа. Очите му, обикновено ясни и будни, сега бяха хлътнали, с тъмни кръгове около тях. Той въздъхна и кимна благодарно, щом Миранда му подаде бокал с вино.
— Принцът? — попита Пъг.
Арута сви рамене.
— Трудно е. През войната той като че ли беше доволен да следва съветите на татко и вуйчо Уилям. Подготовката за отбраната на града беше в ход, когато пристигна в Крондор, и той просто се съгласяваше с всичко, което искаше татко. Но сега е изнервен. От него се иска да вземе решения, които биха затруднили най-добрите пълководци в историята на Кралството. — Отпи от виното си. — Вината е моя донякъде.
Пъг поклати глава.
— Не. Патрик е отговорен за действията си.
— Но татко щеше да…
— Ти не си баща си — прекъсна го Пъг и въздъхна. — Никой не е като Джеймс. Джеймс беше неповторим. Както и принц Арута. Западните владения сигурно никога повече няма да видят мъже, толкова даровити като тях, събрани в едно и също време. — Пъг се умисли. — Всичко започна с лорд Боррик. Никога не съм срещал мъж като него. Арута му беше равен в много отношения, може би го превъзхождаше в някои неща, но като цяло, Боррик отгледа двама сина, от които Кралството се нуждаеше…
— Но оттам насетне виждаме как родословната линия отслабва — продължи той замислено. — Крал Боррик се закали в пътуванията си до Кеш, но не може да се сравни с баща си, принца. — Пъг се загледа през отворения прозорец към далечната светлина на факлите по стените на замъка. — Навярно е от изтеклите години, от способността да се мисли в историческа перспектива, но по времето на Войната на разлома в Запада съществуваше едно усещане, че рано или късно ние ще се наложим. Сега си давам сметка, че това е идвало от принц Арута, от твоя баща с най-ярките му прояви на дързост и безразсъдство, от други, които водеха, и от онези, които ги следваха.
Пъг погледна внук си.
— Трябва да израснеш, Арута. Ти никога няма да бъдеш като мъжа, чието име носиш, и никога няма да си като баща си, но природата не е целила да бъдеш като някой от тях, колкото и достойни да бяха те. Ти трябва да станеш най-доброто, на което сам си способен. Знам, войната ти отне не по-малко, отколкото на мен. Ти единствен от всички тук знаеш какво чувствам. Мъже като Оуен Грейлок и Ерик фон Даркмоор трябва да се извисят, за да посрещнат нуждите на държавата. — Усмихна се и добави: — Способен си на повече неща, отколкото си мислиш. От теб ще стане един великолепен херцог на Крондор.
Арута кимна. Майка му, Гамина, беше осиновена дъщеря на Пъг, но той я беше обичал и ценил също като своя син Уилям. Да изгуби и двамата само за няколко дни бе ужасно.
— Знам, че за теб е по-тежко, дядо. Аз оплаквам родителите си. Ти оплакваш децата си.
Пъг не каза нищо, само преглътна и стисна ръката на Миранда. След края на войната често го спохождаше вълна на дълбока скръб и болка, и колкото и да се надяваше, че чувството за непрежалима загуба ще отзвучи, то не минаваше. Понякога заглъхваше, дори го забравяше за няколко часа, улисан в това и онова, но то винаги се връщаше в мигове на тихи спомени.
Дори бракът му с Миранда беше сключен припряно, сякаш всяко забавяне можеше да ги лиши от миговете заедно. Пъг и новата му жена прекарваха колкото може повече време един с друг, потънали в разкрития за миналия си живот и обладани от необходимостта да обсъдят бъдещето си. Но всеки миг заедно, колкото и радост да носеше, биваше засенчен от чувството за загуба, чувството за несвършена работа и чувството, че нищо не може да върне и на двамата онова, което бяха загубили безвъзвратно.