Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
От другата страна на улицата Чик Морисън, Блюстителя на морала, на път за конференция на петдесет и деветия етаж, забеляза, че редките, апатични минувачи не си дават труд да поглеждат пазачите, както не си даваха труд да четат и влажните заглавия на купчина непродадени вестници на щанда на един парцалив, треперещ продавач: „Джон Голт обещава просперитет“.
Чик Морисън поклати с безпокойство глава: шест дни истории на първа страница — за обединените усилия на водачите на страната, които работят с Джон Голт за оформянето на нови политики — не бяха дали резултат. Забелязваше, че хората се движат така, сякаш не виждат нищо наоколо. Никой не забелязваше съществуването му, освен една парцалива старица, която протегна мълчаливо ръка, когато се приближи към светлините на входа; той премина бързо покрай нея и само капчици от снежинки паднаха на голата й, кокалеста длан.
Именно споменът за улиците придаде острия тон на гласа на Чик Морисън, когато той заговори пред кръга от лица в стаята на господин Томпсън на петдесет и деветия етаж. Изразът на лицата беше същият като гласа му.
— Май не работи — каза той и посочи купчината доклади от следящите обществения пулс. — Всички съобщения на пресата за сътрудничеството ни с Джон Голт като че ли не постигат нищо. На хората не им пука. Не вярват и на една дума. Някои казват, че той никога не би си сътрудничил с нас. Повечето дори не вярват, че сме го хванали. Не знам какво им е станало. Вече на нищо не вярват — той въздъхна. — Онзи ден три фабрики са излезли от бизнеса в Кливлънд. Пет са затворени в Чикаго вчера. В Сан Франсиско…
— Знам, знам — тросна се господин Томпсън, докато стягаше шала около врата си: пещта на сградата беше повредена. — Нямаме избор: той трябва да отстъпи и да поеме нещата. Трябва!
Уесли Мауч погледна към тавана.
— Не ме карайте пак да говоря с него — каза той и потръпна.
— Опитах се. Не може да се говори с такъв човек.
— Аз… не мога, господин Томпсън! — извика Чик Морисън в отговор на спрелия върху му хищен поглед на господин Томпсън. — Ще напусна, ако ме накарате! Не мога да говоря с него отново! Не ме карайте!
— Никой не може да говори с него — каза доктор Флод Ферис. — Ще бъде загуба на време. Той не чува и дума от онова, което казвате.
Фред Кинън се захили.
— Искате да кажете, че чува твърде много, а? Че и по-лошо, отговаря ви.
— А ти защо не пробваш? — сопна се Мауч. — Май ти хареса. Защо не се опиташ ти го убедиш?
— Не съм толкова глупав — възрази Кинън. — Не се заблуждавай, брат. Никой няма да го убеди. Няма да се опитвам втори път… Да ми е харесало ли? — добави той учудено. — Ами… да, май ми хареса.
— Какво ти става? Да не си падаш по него? Да не си го оставил да те омае?
— Мене ли? — разсмя се безрадостно Кинън. — Каква полза би имало за мен? Аз ще бъда първият, който ще иде на вятъра, когато той победи… Само дето — той погледна с копнеж тавана, — само дето той е човек, който говори направо.
— Той няма да победи! — викна господин Томпсън. — Това е немислимо!
Последва дълга пауза.
— Има гладни бунтове в Западна Вирджиния — обади се Уесли Мауч. — А фермерите в Тексас…
— Господин Томпсън! — отчаяно каза Чик Морисън. — Може би… може би можем да го покажем на обществеността… на масово събитие… или може би по телевизията… просто да го видят, да повярват, че наистина е при нас… Това ще обнадежди хората, поне за малко… ще ни даде малко време…
— Твърде опасно е — намеси се рязко доктор Ферис. — Не му позволявайте да се доближава до обществеността. Няма граница за онова, на което е способен.
— Ще трябва да отстъпи — упорито повтори господин Томпсън. — Трябва да се присъедини към нас. Един от вас трябва…
— Не! — кресна Юджийн Лоусън. — Не аз! Аз изобщо не искам да го виждам! Нито веднъж! Не искам да се налага да вярвам!
— Какво? — попита Джеймс Тагарт, в гласа му имаше нотка на опасна, безмилостна подигравка, Лоусън не отговори. — От какво те е страх?
Презрението в гласа на Тагарт беше необичайно подчертано, сякаш гледката на нечий по-голям страх го изкушаваше да се изправи срещу собствения си.
— Какво те е страх да повярваш, Юджийн?
— Няма да го повярвам! Няма! — гласът му беше наполовина лай, наполовина хленчене. — Не можете да ме накарате да изгубя вярата си в човечността! Не трябва да позволявате съществуването на такъв човек! Безмилостен егоист, който…