Друговремец [bg]

Не можех повече да сдържам сълзите. Горяха по ледените ми бузи, когато го избутах, за да се освободя. Той ме притисна по-здраво.

- Клеър, скъпа - рече с нежен глас. - Сърцето ми се къса за момчето и за теб. Моля те, ела с мен. Ще те заведа в безопасност, у дома. - Когато видя, че се вцепенявам, бързо добави: -Не в Леох.

- В дома ти? - повторих бавно. В ума ми се оформяше ужасно подозрение.

- Да. Не мислеше, че ще те върна в Крейнсмюир, нали? - Усмихна се бързо, преди сериозното изражение да се върне на суровото му лице. - Не. Ще те върна в Беанахд. Там ще си в безопасност.

- В безопасност? Или безпомощна? - Ръцете му се отпуснаха.

- Какво искаш да кажеш? - Гласът му охладня рязко.

Беше студено и придърпах наметалото си по-плътно, докато се отдалечавах от него.

- Държа Джейми далеч от дома му, като му каза, че сестра му е родила дете от Рандал, за да можете двамата с безценния ти брат да го примамите на ваша страна. Сега обаче англичаните го държат и си изгубил шанс да контролираш собствеността чрез Джейми.

Отстъпих отново и преглътнах трудно.

- Знаели сте за брачния договор на сестра ви. По ваше настояване - по твое и на Колъм, -Брох Туарах е можел да премине в собственост и на жена. Смяташ, че ако Джейми умре, Брох Туарах ще е мой. Или твой, ако успееш да ме прелъстиш или да ме накараш да се омъжа за теб насила.

- Какво?! - извика невярващо той. - Мислиш... мислиш, че това е някакъв кроеж? Света Агнес! Мислиш, че те лъжа?!

Поклатих глава, като не му позволявах да се приближи. Не му вярвах и на йота.

- Не, не мисля, че лъжеш Ако Джейми не беше в затвора, никога не би посмял да ми кажеш, че е там. Твърде лесно мога да проверя. Не мисля и че си го предал на англичаните. Дори ти не можеш да сториш подобно нещо с човек от собствения си род. А ако го беше сторил и някой от хората ти разбереше, всички щяха да се обърнат срещу теб. Търпят те въпреки много неща, но предателство към роднина? Не. - Спомних си нещо. - Ти ли нападна Джейми край границата миналата година?

Плътните вежди се повдигнаха изненадано.

- Аз ли? Не! Открих го почти умрял и го спасих!

Скрита под наметалото ми, ръката ми опипа успокяващата дръжка на камата.

- Ако не ти, кой?

- Не знам. - Беше предпазлив, но не изглеждаше, сякаш крие нещо. - Един от тримата престъпници, които са били с Джейми тогава. Всички се обвиняваха взаимно и нямаше как да разберем истината. - Сви рамене и наметалото му се свлече от едното рамо. - Сега няма значение. Двамина са мъртви, а третият е в затвора. По друго обвинение, но няма значение, не мислиш ли?

- Не, няма значение. - По някакъв начин беше облекчаващо да знам, че не е убиец, каквото и друго да беше. Нямаше причина да ме лъже - доколкото знаеше, бях напълно безпомощна. Можеше да ме накара да сторя каквото поиска. Или поне вероятно така си мислеше. Стиснах по-здраво дръжката на камата си.

Светлината в пещерата беше слаба, но аз видях нерешителността по лицето му, докато подбираше следващия си ход. Пристъпи към мен, протегнал ръка, но спря, когато видя, че се отдръпвам.